Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Как нестабилността в Бразилия влияе върху българската диаспора?

Михаил Кръстанов: Бразилия си върна демокрацията

Снимка: Посолство на България в Бразилия

По какъв начин кризите в света през последните години се отразиха на Бразилия и как ситуацията в страната рефлектира върху българите там? С тези въпроси поканихме за разговор в Радио България Михаил Кръстанов, който живее в южната страна от 2002 г. Той е университетски преподавател и създател на българското училище в Сао Пауло.

„Бразилия премина през най-големия кошмар в Covid-кризата, с рекорден брой жертви заради неадекватните мерки. Няма как да не ѝ се отразява и войната в Украйна, въпреки че е далеч от Европа“, - обобщава Кръстанов. Страната има голям стокообмен с Русия, Украйна и ЕС. Бразилия е износител №1 на пилешко и телешко месо за Русия, а оттам внася важни стоки като торове, пшеница, храна за добитъка.

„Стокообменът между Бразилия и Русия е голям. Откакто започна войната, Бразилия е загубила може би не десетки, а стотици милиони, защото транспортът за доставянето на стоките поскъпна драстично. Затова сега тя търси алтернативи. Мога да кажа, че още в самото начало на войната, не знам, дали спекулативно или не, това е една енигма за всички нас, които живеем в Бразилия, цената на бензина се вдигна, ако не драстично, то достатъчно много. Това беше голяма изненада, защото няма как така изведнъж на Бразилия да се отрази каквото и да е в първите дни на войната. Съответно последва увеличение на цените на хранителните стоки, доста фрапантно увеличение на тока и газта“, - коментира българинът. Той дава пример с цената на бутилка газ, която преди десетина години е струвала не повече от 30 реала, а сега достига 200, като уточнява, че бразилците готвят предимно на газ.

2022 г. беше знакова за Бразилия и затова, защото през октомври тя премина през президентски избори, на които левият бивш президент Луис Инасио Лула да Силва взе надмощие над съперника си - десния президент Жаир Болсонаро. Хиляди ликуващи симпатизанти на Лула изпълниха улиците на Рио де Жанейро и Сао Пауло, за да отбележат победата.

Привържениците на Болсонаро също излязоха, но в знак на протест. В същото време, когато в България хората протестираха срещу връщането на хартиената бюлетина като възможност за манипулиране на вота, болсонаристите в Бразилия протестираха с обвинения в манипулации на машинния вот. Това обаче е инсинуация и нарушения няма как да има, а честността на вота е потвърдена от международните наблюдатели, подчертава Кръстанов:

„Няма никакви нарушения. По принцип машинното гласуване в Бразилия има дълги традиции. За всички е ясно, и това е световен факт, че най-големите манипулации се правят при хартиените вотове. В това няма спор. При машините много по-трудно, почти невъзможно може да има някакви манипулации.“

Сега очакванията към Лула са той да направи завой в политиката.  „Бих казал, че Бразилия си върна демокрацията, - казва Кръстанов. - Самият факт, че Болсонаро не допусна в страната своевременно да дойдат ваксини, дълго време да се слагат маски, да се затварят закрити помещения – ресторанти, барове, което доведе до здравна катастрофа, говори, че не е имало демократично управление. От 1 януари 2023 г. на левия Лула му предстои сложен мандат. Той ще управлява с вицепрезидента си - дясноцентриста Жералдо Алкмин, а в парламента превес има партията на Болсонаро. Но Лула е един от най-опитните живи политици, уважаван в целия свят, който знае какво трябва да направи, за да върне Бразилия в правия път“, смята Кръстанов. Страната едва ли ще си върне мястото на шеста икономика в света, каквато беше при предишното управление на Лула, когато хората забогатяха и се появи солидна средна класа, но със сигурност я очакват положителни промени.


Как нестабилността в Бразилия влияе върху българската диаспора? Засяга ли секторите, в които предимно са заети нашите сънародници там и наблюдава ли се отлив на българите от Бразилия?

„Кризата в Бразилия започна още по времето на втория мандат на Дилма Русев /президентката с български корени – бел. ред/, когато си спомняме за протестите с дрънчащите тенджери и чинии. Мога да кажа, че кризата в Бразилия не е перманентна, тя е особено състояние от криза в криза. И българите вече свикнаха с това, те няма и какво да направят. Естествено, че се отразява на джоба им. Но в Бразилия българите, които работят, са предимно музиканти в престижни симфонични оркестри, преподаватели в престижни университети или упражняват други професии, които са сравнително добре платени. Това някак си ги задържа на повърхността. Тези от българите, които не успяват да се приспособят или започват да обедняват,  естествено, си заминават. Да, отлив има. Мога да кажа, че само за последните две години, ние, българското училище в Сао Пауло, се простихме с 15 деца, които се прибраха в България. Но те бяха добре подготвени и продължиха своето образование там“, - подчерта в края на разговора Михаил Кръстанов.

Снимки: личен архив, ЕПА/БГНЕС


По публикацията работи: Михаил Димитров
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.