Ирландският артист и танцьор Дани Кърнс представи в България уоркшоп за контактната импровизация, по покана на доц. Др. Анна Пампулова и със съдействието на Централния фонд за стратегическо развитие. Работата на Дани е разработена на базата на 14-годишен опит в бразилското бойно изкуство-танц капоейра, което развива изключителни физически и акробатични умения, съзнателност за процеса на движение и внимание към събитията извън собственото ни тяло. В продължение на 5 години работи в Институт "Гротовски" в Полша, където усвоява техники от метода на Гротовски като близката връзка между съзнанието, духа и телесността, работа със засилен фокус и внимание, работа с тялото, като основен носител на историята, разказва Дани:
"Бях очарован от работата на Гротовски, докато гледах негови видеа и представления за начина му на работа, знаете най-великия му актьор Чешлак, който е работил с него, бях впечатлен от актьорите и състоянието, което излъчват, експресивността на тялото. По това време работих с актрисата Ана Халина в Англия, и тя имаше опит в Полша с актьора Грасениче и неговия клас. Те работеха много с музиката и пеенето, вид музикален театър. Впечатлих се от много автентичното представяне на нещата, сякаш не е режисирано нищо, сякаш няма сюжет и конкретна структура, а се случва сега на момента. Много се впечатлих и след това намерих компания, наречена Театрална студиа в Полша, на режисьора Пиот Боровски, просто отидох, без да знам много за същността на работата, единствено знаех, че се основава на принципа на Гротовски.
Бях щастлив, че бях част от непрекъснат процес на работа. Но времето, което прекарах в Полша, беше прекрасно и го препоръчвам наистина. Пиот и другата актриса Джена, негова съпруга и колежка, работейки заедно с тях, преминах през един процес, който никога не бих могъл да имам в Англия. Не би било възможно. Там се чувствах като в друго поколение и кръгът на работа е много затворен, всичко е дори крайно, бих казал. Възможно е да получиш смесени чувства от опита си. Понякога идва твърде много, защото ти наистина работиш със собствените си травми и емоции и когато го правиш всеки ден по много часове, физически, интензитетът се повтаря, въпреки че всеки ден е различно и понякога режисьорът те подканва да прескочиш границата и да отидеш отвъд, това което би искал и могъл да направиш, това което преминава през тялото ти като процес, емоционалното ти състояние, трябва да си много отворен към процеса, за да предадеш това нещо и да го изкараш навън, да надскочиш себе си. Понякога се случва по време на процеса, виждал съм и съм правил нещо, което преди това не съм си мислил, че може да се случи и съм ставал свидетел на ситуации, през които съм предполагал, че хората няма да успеят да преминат. И се чувстваш много специално, но е много трудно да задържиш това особено усещане в нещо като представление, което остава във времето, защото представлението все пак се нуждае от структура и от рамки, а тук заради принципа на работа, те няма как да присъстват. Но въобще не съжалявам за този си опит. След този си опит потърсих моя начин да създавам изкуство и със сигурност съм повлиян от всички опити.“
Дани не е за пръв път в България, а скоро предстои да посети страната ни отново в рамките на уъркшопите на "ХОД Движенческа лаборатория", за която ни разказва съвременният артист Силвия Чернева:
"Заедно с Цвета Дойчева работим, през новата година ще направим поредица от резиденции с чуждестранни артисти. Аз обикалям и пробвам, опитвам да черпя от различни практики. Съвременен танц учих в Англия, занимавала съм се със съвременен танц, с бойни изкуства, със суинг танци, брейк, капоейра, хип хоп, всичко се допълва при един артист. Колкото повече техника трупаш, толкова повече можеш да се отпуснеш и да импровизираш. Имаш език, на който да говориш.“
Дани използва още и елементите на японското изкуство айкидо, а за работата си се подготвя и чрез образованието си в сферата на физически театър в Англия. Така той развива богата и разнообразна изпълнителска практика с интерес към максималното използване на възможностите на тялото:
"Чувствам се много щастлив, след този уъркшоп, наистина усетих специалната атмосфера тук, Нов български университет е прекрасно място, толкова чисто, толкова отворено за нови хора, има развита танцова общност, наистина съм очарован, беше прекрасно да споделя практиката си с толкова отворени млади хора, които са на различни нива, някои театрални актьори, някои танцьори, които се обединиха, и смятам, че намерихме баланса между техниките, баланса на тялото, креативния процес. Всеки човек има свои движения, свои интензитет на тялото и аз не съм тук, за да кажа на хората как да се движат, тук съм да дам препоръки за техниките. Това е свободата в контактната импровизация, да обедини хората с различен опит, да усетят енергията си и да се доверят един на друг. Да видиш хората как израстват в доверието един към друг и обратната връзка, която получих от хората, именно за доверието, да скочиш уверено, да се отдадеш на процеса, да танцуваш без музика, да чуеш тялото си и неговото движение. Мисля, че успяхме да го постигнем и за мен беше ценно.“
Повече чуйте в звуковия файл.
Снимките са предоставени от Силвия Чернева
