„Такава система може да координира целия поток, не само тези от Украйна. Да се знае къде е настанен всеки, има ли личен лекар, ползва ли услуги, свързани с образованието, социалната закрила или пазара на труда. Това ще ориентира всички специалисти, работещи с тях. За целта обаче е необходима и дигитализация“.
Изграждането на информационна система е първата крачка към овладяването на тази криза и решаването на конкретните проблеми на хората, смята Александър Миланов.
Украинските бежанци не успяват да се ориентират в здравната система у нас, сочи изследване на Националната пациентска организация. Причините са в липсата на достъпна информация за правата им като пациенти, за процедурите по избор на личен лекар и наличието на езикова бариера.
Проучването „Достъп до здравеопазване за украинските бежанци в България“ констатира, че близо 80% от украинците у нас са потърсили медицинска помощ , но над 60% от тях са заплатили за нея.
Всички хора с временна закрила имат право да останат в България до 24 февруари 2023 г.
Към края на януари 2023 г. страната ни е предоставила статут на временна закрила на над 150 хиляди бежанци от Украйна. Близо 50 хиляди от тях са останали.
„Нашата здравна система не е най-гостоприемната по отношение на грижите, предоставяни на бежанците от Украйна. Те все пак имат осигурен достъп до здравеопазване в България, но административни неуредици ги затрудняват“, посочи още Миланов.
Основните трудност са две, разясни той.
„Първата е езиковата бариера, с която се сблъскват. Там, където има граждански организации, които осигуряват преводи и посредничество, нещата се получават. Вторият проблем е свързан с това, че бежанците не познават българските процедури, през които трябва да преминат за достъп до здравна помощ. Има и случаи, при които им се отказва да бъдат записани при личен лекар с оправданието, че няма достатъчно капацитет“.
При нарушени права трябва да се сигнализира Регионалната здравна инспекция и медицинския одит, когато става въпрос за медицински манипулации, посъветва експертът.
„За да стигнат до там обаче, трябва да знаят езика и да бъдат придружени. Иска ми се успеем да се поставим на мястото на тези хора, които бягат от войната. Има нужда от повече съпричастност“.
Изводите от проучването сочат, че на украинските бежанци трябва да се предоставя допълнителна държавна подкрепа, ясна информация за здравните права на достъпен език, възможност за превод и психологическа помощ.
Резултатите от проучването вече са изпратени на служебното правителство.
Цялото интервю на Спас Крайнин с Александър Миланов може да чуете в звуковия файл.
