В историческите извори се среща с имената Алфатар, Ахлатар, Ифлатар. С последното име са наричали южната страна на средновековната крепост Дръстър – днешна Силистра. Алфатар е една от седемте общини на Силистренска област. Само на двайсетина километра от областния център.
Богато културно-историческо наследство пази Алфатар с паметници от различни епохи, които днес остават безпотомствени, по думите на професор д.и.н. Георги Атанасов.
"Някои от тях и сега са ярко видими"
Край Алфатар има четири римо-византийски крепости и две средновековни български, като тази в близост до Цар Асен е била петата по големина по време на Първото българско царство.
"45 декара с градска инфраструктура, 4 църкви и цитадела. Има и многобройни некрополи. Там се намира голям трако-римски скален кулутов център, посветен на Залмоксис".
Около 50 са скалните манастири по Канагьол, датирани от края на IX и началото на X век. Напуснати са били през XI –ти.
"Достъпни са двата скални манастира в местността Суха река. Големи групи скални манастири е имало при цар Асен"
В началото на 16-ти век Алфатар е регистриран като най-голямото чисто християнско селище в Силистренската кааза. Населението е достигало до 600 фамилии – или близо 8 хиляди души население. Като толкова не са имали и някои от градовете.
"Това население напуска региона по време на Руско-турската война. Сега тези стари алфатарци живеят в Украйна"
Емблемата на това население е храмът „Света Троица“.
"Забележителен! Главен майстор е бил уста Геньо Белчев-учителят на Кольо Фичето. Това е първата висока църква в Североизточна България".
Неспокойните времена на Кримската война и върлуващата чума карат алфатарци да укрепят селото и духовно, и физически.
"На четирите ъгъла поставят големи каменни кръстове. Селото е оградено и с трънен вал"
Интересен паметник от вече новата история на Алфатар е сградата на училището. И тогава, както и днес, първо е трябвало да има изработен проект, който да получи одобрение. Това се случва след 1886 година.
"Тогава е построено и кметството"
Сградата на кметството е свързана и с едно малко известно събитие от онова време.
"След Ньойския договор в Алфатар се вдига едно въстание, ръководено от баба Драгана Мъжката"
Според някои, името Алфатар значело – Златна врата или Порта от Добруджа към вътрешността на Османската империя.Професор Атанасов смята, че последната версия звучи най-вероятно, тъй като заради битките между османските гарнизони и Влад Цепеш, жителите на селата по брега на Дунав – Ветрен, Сребърна и Попина се преселват към южната част на региона, а именно Алфатар. Но най-приятно и вкусно звучи твърдението на местните, че името Алфатар е свързано с местния сорт круши – алфарки, които били много вкусни и сладки.
