Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Да бъдеш Роки, но не Балбоа

Историята на берковишките полицейски кучета и техните верни човешки водачи

Полицейското куче Роки от Берковица
Снимка: Иван Нотев

Помощно средство, което след време се бракува – такава е терминологията в полицията, когато става дума за кучета на служба. Не защото инструкторите и водачите им не ги уважават или не са привързани към тях – напротив. Повечето живеят с кучетата, често ги осиновяват и така четириногите полицаи остават в семействата на двуногите.

Най-добрите ни приятели, кучетата, могат да бъдат и най-добрите служители на реда. При това правят по-малко грешки от хората.

В полицията кучетата задържат нарушители, пазят реда при масови прояви, както и гранични райони, откриват наркотици и експлозиви. Може би задачата им, най-близка до прадалечното минало, е търсенето на отрови на открито.

Кучетата отдавна са част от историята на полицията у нас и по света. За да разбере повече за тези съвременни герои, "Изотопия" гостува в базата на сектор "Зоополиция и кинология" към Главна дирекция "Национална полиция" в Берковица. Началникът старши инспектор Станко Ставров ръководи групата в Берковица от 11 години, но е там от 20, постъпвайки като инструктор. Много кучета и водачи са минали през обученията му. Още повече са минали през Берковица.


"Това е поделение на МВР, което съществува още от 40-те години на миналия век. Дори тук е служил Вергил Ваклинов със служебно куче Вихър. Вън има паметник. Спал е в стария корпус. Това е най-известният човек, служил тук. Загинал е при охрана на държавната граница, при Марулеви ливади", разказва Станко Ставров.

Случва се в нощта на 1 срещу 2 юли през 1953 г. 22-годишният граничар Вергил е с колега и със служебното си куче Вихър. Чуват изстрели около 21.30 ч. Отправят се към мястото и се натъкват на група диверсанти. По-рано тя пък се натъква на съседна гранична застава. Заради това са и изстрелите.

Ваклинов пресича пътя на нарушителите и ги преследва към границата. Успява да залови единия. Тежко ранен е при престрелка с останалите трима. Един от преследваните е задържан от Вихър. При схватката и човекът, и кучето умират.

Вергил издъхва на сутринта, въпреки усилията и грижите на другите граничари и местните. Макар че и други гранични служители са губили живота си при изпълнение на задълженията си, случаят на Вергил Ваклинов се поема с охота от властовия наратив до 1989 г.


Трагичната история за смъртта на Вихър обаче не се повтаря често. Той придобива героичен статут, но – както Станко Ставров уместно уточнява: "всички кучета са герои, когато спасяват човешки живот или предотвратяват събитие, което може да доведе загубата на човешки живот".

Героични или не – постъпките на служебното куче зависят както от обучението му, така и от гена и характера. Според етологията, тоест науката за поведението на животните, и кинологията, тоест познанието на човека за кучетата, обучението започва още от 45-ия ден след раждането на кученцето. И така до четвъртия месец.

"Полицейските кучета са социални животни. Те живеят в нашия, социалния живот, така че до 16-ата седмица водачът и неговият обучител трябва да го запознаят максимално със средата, в която то ще живее. В същото време важна е неговата генетична основа, да развива вродените си инстинкти за целта, за която го подготвят. То ще е специализирано куче или куче за патрулна дейност. Обучителят формира някои неща в него. Генът си е ген. Това е основата, той е много важен, но всичко останало зависи от човека."


Тъй като успехът на полицейското куче зависи и от обучението, и от гена, то на служба се взимат определени породи.

"Обучаваме порода белгийска овчарка малиноа, немска овчарка работен тип, имаме и лабрадор, източноевропейска овчарка, холандска овчарка Хердер. В зависимост от това в какво направление ще бъде насочено кучето и инстинктите, които то показва, се формира и неговото специално обучение – дали ще е за наркотични вещества, взривни вещества, за патрулна дейност, куче за търсене на отрови, специализирани кучета, които в България все още няма – за трупове, за екзотични животни, за слонова кост", разказва Станко Ставров.

Трудно обучение няма, има правилно и неправилно:

"Ако е куче за охранителна, патрулно-постова дейност, което трябва да атакува и защитава водача, да прецени операции, да проникне, в него се насърчава и агресия. Иначе при специализираните кучета за откриване на наркотици агресивността не е необходимо да бъде развита."

Послушанието обаче задължително се възпитава у всички полицейски кучета.  

Как се обучават кучетата, които откриват взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и наркотици?


"От наркотичното вещество ние взимаме само молекули. Кучето до наркотичното вещество няма никакъв достъп. Има само запознаване с миризмата на определен вид наркотици. (...) Определени молекули от това вещество отиват в парче плат и под формата на игра го запознаваме с този тип миризма. Тази миризма му става сигнал. То я свързва с игра, с любимата играчка, с нещо приятно и я запаметява. Когато я срещне, ние го насърчаваме по определен начин да я отличава".

Ако се справи със задачата, кучето получава истинската любима играчка. Станко Ставров ни уверява, че в обучението се използват само позитивни методи. Наградите са или играчки, или лакомства. Изпълнението на служебните задължения трябва да се свързва с приятен спомен.

Важно е, когато кучетата учат нови задачи, да си почиват, продължава Ставров: "Лежи в покой, не приема нова информация. Тази информация, която е приета, трябва да бъде подредена и закрепена. Това става в покой. Ляга, даваме му водичка, погалваме го. Успокоява се, освобождава се от стреса."

Повечето водачи живеят с кучетата си. Някои се отглеждат в служебни питомници, други в къщите на полицаите.


Въпреки че всичко зависи от индивидуалното състояние на служебните кучета, обикновено те работят около 8-9 години. После кучетата минават през т. нар. процедура по бракуване. Повечето водачи, които бракуват кучетата, ги оставят в домовете си и ги гледат. Тоест осиновяват ги. Старши инспектор Ставров признава, че думата "брак" звучи грубо, макар да е наложена. Предлага ни да я сменим с "пенсиониране".

Гарантира, че дори водачът да не може да се грижи за пенсионираното си куче, хора, външни на системата, имат желание да отглеждат служебни кучета. Полицията им ги дарява.

До евтаназия не се стига освен в много редки случаи на болест.

Сега в МВР има около 500 кучета. В Берковица обучават четириногите полицаи от всички звена – и на ГДБОП, и на Жандармерията, и на Граничната, и на Националната полиция.

"Засега има храна и за най-необходимите неща системата се грижи. Е, винаги може да се иска повече. Всичко зависи от централния бюджет", признава Станко Ставров. Каквото за хората, такова и за кучетата...


С малко, но от сърце – така са гледани кучетата в Берковица.

В обучението се следи за нивото на концентрация, изпълнението на вербални и невербални команди. Има т. нар. "начално училище". Когато кучето стане на година, се прави тест дали може да премине към специализирани курсове.

Обучението се поддържа цял живот и това е жизненоважно. Ето един пример защо:

"При взривните вещества задължително е пасивното обучение, в зависимост от нивото (на експлозивите – бел. ред.) кучето сяда или ляга и не ги докосва. Затова се казва пасивно обучение. Не бива да докосва обекта, защото може да предизвика взрив."


Много операции по обезвреждане на експлозиви и откриване на наркотици няма да са успешни, ако в тях не участва куче или по-точно – ако не участва носът му:

"Неговото обоняние е по-развито от това на човека. Хищникът съществува в природата, живее от обоняние. Ако едно куче е сляпо, но има силно обоняние, може да оцелее по-дълго време в дивата среда от куче, което има слух и зрение, но няма обоняние", разяснява Станко Ставров.

Но и само с добър нос не ставаш полицейско куче:

"Инстинктите в полицейската дейност на кучето са много важни. Неговата твърдост, характер. Куче, което няма характер, ако е много страхливо, не умее да се справя в специалната среда. Ако едно куче е отгледано в клетчица, не е станало социален индивид и го изведем на улицата, то ще се страхува от автомобилите, от шумове, от светлини. Каквото и обоняние да има, неговото използване в полицейската практика е безпредметно."


Ако кучето има поведенчески проблеми, това проличава още в първите месеци. Ако бъдещият четириног полицай не се справи с тестовете след първата година точно по тази причина, отново се дарява за отглеждане.

Кучетата могат да различават пол, възраст, цвят на кожата. По света кучета се използват да надушват дори ракови клетки при болни хора. Те умеят да идентифицират и нивата на кръвната ни захар.

През ноември у нас пристигнаха белгийските овчарки Пойзън и Дубай. Закупиха ги от Българското дружество за защита на птиците и ги предоставиха на МВР. В Испания Пойзън и Дубай са обучавани да надушват отровни примамки. Ще преминат допълнително обучение в Берковица, но вече помагат в борбата с престъпленията срещу природата, за които в "Изотопия" сме разказвали и преди.

Досега в България имаше само едно куче, способно да реагира на отровни примамки и отровени животни. То се казва Барс и работи в екип с Николай Терзиев от Хасково. Вече шест години Барс и Николай са санитарни инспектори. "Любов от пръв поглед" още от обученията им в Унгария, спомня си Николай, за когото Барс е като брат.

Примерите за изключителни полицейски кучета не са малко:

"Залавянето на Осама бин Ладен е с куче, след това атентатът във Франция – белгийска овчарка спаси целия отряд. Загина, тя се взриви с терористката. Това са случаи, в които кучето се явява спасител на хората", разказва Станко Ставров.


В някои страни раняването или убийството на полицейско куче е престъпление, за което виновният носи по-голяма отговорност, отколкото ако убие каквото и да е друго животно. По света има полицейски кучета с бронежилетки, а в САЩ, пък и не само, загиналите в изпълнение на дълга си кучета биват погребвани с почести.

"Там, в Америка е много по-различно. (...) Това са неща, които с удоволствие бих желал да видя и при нас. Освен знамето, под което всички стоим, какви други ценности ни обединяват като нация? Много труден въпрос. В Япония знам какво ги обединява. Там традицията е от години. Освен знамето и императора, ги обединява ценностната система Бушидо. Дано и в нашата държава да се случи така, че да открием ценностна система, която да ни обедини", надява се началникът на базата в Берковица.

И ако някои от хората го озадачават или разочароват, то кучетата му със сигурност са повод за гордост.


В двора срещаме Кимбо, белгийска малиноа на година и няколко месеца. Кимбо се обучава за специализирано куче за откриване на взривни вещества. Прави кратки занятия навън, докато ръми, основно се тренира послушанието му. Разбира се, обучението е с любимите играчки – две топки. Концетрацията на Кимбо върху инструктора е впечатляваща.


Изпълнява както вербални, така и невербални команди. Няма обаче да послуша друг човек.

Подобни упражнения кучетата правят 4-5 пъти на ден. След това започва специалното обучение в корпуса на базата, където кучетата търсят наркотици и експлозиви в сандъци и автомобили.


В зимния полигон откриваме една от гордостите на зоополицията – Роки на 4 и половина години. Роки има прекрасен ген и е баща на много полицейски кучета. Запознахме се и със сина му Граф.

Роки може да изпълнява задачи както на патрулиращо куче, така и на специализирано за наркотици. Обикновено задачите не се смесват и изискват насърчаването на различни качества. Роки очевидно е особено надарен в много отношения. Инструкторът му Евгени Ангелов ни демонстрира нагледно всички негови качества. Евгени е с Роки, откакто Роки е пале на 40 дни. Участват в акции навсякъде в страната.


Евгени подхожда към Роки като към приятел, част от семейството му: "Нямат ли водачът и кучето взаимно доверие един на друг, те винаги влизат в конфликт". А това ще попречи на работата. В Берковица се обучават и хора, и кучета. С хората има повече проблеми, отколкото с кучетата, твърдят инструкторите.

В полигона има огледало, защото кучетата комуникират и със себе си, обяснява Станко Ставров. Огледалото е особено полезно, ако при обучителите попадне куче, отглеждано като човек.

Целият полигон е около 300 кв. м. В пространството има много тайници, но кучетата откриват наркотици за секунди.


За секунди задържат и нарушители на реда, ако чуят от водачите си команда за атака.

Времето е важно на терен, но особено важно на състезания. През годините берковишките кучета са спечелили много медали.


На работа предимство имат други фактори. Изградената двойка от човек и куче трябва да се пази взаимно. На изпитание изграденото доверие може да бъде поставено в критични ситуации като нападение над полицая или кучето или дори само заплаха за единия или другия.

В отбранителните действия кучето може да прояви агресия до определена степен. Обучавано е да хапе определени части на човешкото тяло – ръцете или краката, за да нанесе най-малко поражения.

Преди да захапе някого, кучето може да предупреди с лай, че регистрира нарушение на правилата. При обучението на кучетата за отбрана се ползват специални ръкави. Всички инструктори са хапани от кучета, докато са ги обучавали. Казват, че е неизбежно. Да се учиш специално как да хапеш, ако си куче – ето това се казва майсторлък...

Защо 500-те полицейски кучета на България заслужават признателност и възхищение – чуйте цялата история с нагледните демонстрации от Берковица в звуковия файл.

Снимки: Иван Нотев

По публикацията работи: Лора Търколева

БНР подкасти:

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Най-четени