Последната опера-буфа на Волфганг Амадеус Моцарт и либретиста Лоренцо да Понте "Така правят всички жени" доказва своята непреходност. И в момента на написването си и сега тя предизвиква странно чувство в зрителите – все едно, че се виждат директно в насочено срещу тях огледало. Под маската на непознати двама млади мъже ухажват приятелките си кръстосано, като небрежно ги принизяват до изпитателни обекти. Любовта се превръща в експеримент и в крайна сметка отношенията на четиримата млади хора се разпадат. Всяка от жените казва "да" на гаджето на сестра си. Моцарт хвърля безпощаден поглед в дълбините на човешката душа и не иска да създаде никаква яснота с музиката си – напротив. Никога не знаеш дали говориш или пееш искрено или неискрено. Лъжата и истината се размиват, проникват една в друга.
"Това е пиеса за измама. И като зрител също си измамен. Започва като комедия, но не завършва като комедия", казва диригентът Владимир Юровски. "Проблематично е, защото се занимава с тема, която засяга всички нас по един или друг начин ... темата за човешките взаимоотношения и вярност, спазване на обещания и човешка изменчивост", допълва Юровски.
Баритонът Кристиан Герхаер, като своя герой Алфонсо, създава и ръководи експеримента. Той намира произведението за изключително вълнуващо, "защото тази опера представлява такава странна смесица от изкуственост и естественост". "Изкуственото е очевидно", обяснява Герхаер. "Много неща са много малко вероятни, особено, че двете сестри не разпознават любовниците си. Няма истински победители и губещи".
Австралийският режисьор Бенедикт Андрюс дебютира с постановката на Моцарт в Баварската държавна опера. За него "Така правят всички жени" е твърде човешки процес на учене. Той обвива историята в болезнена естетика, позната от филмите на Дейвид Линч. Андрюс превръща Дон Алфонсо в човек, който се отнася към любовниците като към натъпкани с хормони лабораторни плъхове. Андрюс приема подзаглавието на операта "Училище за любов" буквално: "Чрез тези игри те (певците) изведнъж опознаха съвсем различни страни от себе си, изиграха нови роли, но така да се каже в реалния живот. И изпробваха много нови неща с него!"
Чудесен певчески секстет се събира на сцената в Мюнхен. Германският бас-баритон Кристиан Герхаер е звездата в ансамбъла, изявен камерен и оперен певец, който се превъплъщава ролята на Дон Алфонсо. Младата британска певица Луиз Oлдър перфектно се преобразява в ролята на Фиордилиджи. Партнира ѝ мецосопраното Ейвъри Аморо, като нейната сестра Дорабела. Сандрин Пио е Деспина, камериерката на младите дами. Двамата млади офицери, годеници на дамите, са Константин Кримел като Гулиелмо и Себастиан Колхеп като Ферандо.
Бъдете с нас на 1 април от 20 часа, когато излъчваме запис от спектакъла, състоял се в Националния театър в Мюнхен на 26 октомври 2022 г. с участието на солисти, хора и оркестъра на Баварската държавна опера с диригент Владимир Юровски.
Либрето: Лоренцо да Понте (по действителна случка, разказана на композитора от император Йозеф ІІ)Действието се развива в Неапол в края на XVIII в.
Действащи лица и изпълнители:
• Фиордилиджи, млада дама от Ферара (сопран) – Луиз Олдър
• Дорабела, нейна сестра (мецосопран) – Ейвъри Аморо
• Гулиелмо, офицер, годеник на Фиордилиджи (баритон) – Константин Кримел
• Ферандо, офицер, годеник на Дорабела (тенор) – Себастиан Колхеп
• Деспина, камериерка на младите дами (сопран) – Сандрин Пио
• Дон Алфонсо, стар философ (бас) – Кристиан Герхаер
• Офицери, войници, слуги, негри, народ
Хор и оркестър на Баварската държавна опера.
Диригент: Владимир Юровски.
