Влизането в еврозоната е очертано като приоритет от част от политическите сили, които участваха на последния парламентарен вот и очакват свикването на 49-ото Народно събрание. Друга част от тях обаче категорично се противопоставят на смяната на лева с евро с различни мотиви.
Гърция и Хърватия са две държави, които са заменили националните си валути с единната европейска. Гърция - с нейната дългова криза и три спасителни пакета, благодарение на които избегна фалит, и най-новия член на клуба – Хърватия, която въведе еврото в началото на тази година.
Красиви плажове и много история – ето две общи черти между Гърция и Хърватия. И още една от началото на тази година – общата европейска валута. И скептици, и привърженици на еврото тази година впериха очи в Загреб, за да проследят процеса на смяната на куната с еврото.
"В процеса преди присъединяването имаше много въпроси – например, как трябва да изглеждат софтуерните продукти, които използваме в счетоводството, или как точно трябва да изглеждат етикетите на стоките с цена в две валути. Няма как просто да посоча един елемент от процеса по приемане на еврото, има изключително много въпроси. Разбира се, бизнесът иска да получи отговорите веднага и наведнъж. Това не бе възможно, но имахме много добро сътрудничество с министерствата на финансите и на икономиката, с офиса на премиера и националната банка. Когато задавахме въпроси, по които преди това не е помислено, те много бързо вземаха решения и ни отговаряха".
Това заяви пред БНР Андреа Доко Желюшич, изпълнителен директор на Американската търговска камара в Хърватия. Тя участва в бизнес форум, организиран от българската камара. Според нея смяната на валутата няма нищо общо с поскъпването на цените. Фризьорските салони и кафенетата в хърватската столица се опитали да се възползват, но контролните органи бързо осуетили опитите им за спекула. А независимостта, толкова скъпа на хърватите, които помнят какво е война и знаят цената на свободата?
"Вярно е, куната наистина бе символ на нашата независимост и не беше лесно да се откажем от тази вулата. Сантименталната стойност е много висока за всички хървати. Но, от друга страна, идва практичността. Икономически Хърватия вече беше много силно свързана с еврозоната. Освен това спестяванията на хърватите вече бяха в евро. Повечето ипотечни кредити бяха в куни, но със специален фиксиран курс към еврото. Имаше много причини, поради които да изберем еврото като по-доброто решение. Хърватите вече се чувствахме като член на клуба, така че това беше съвсем естествена стъпка. Много рискове се отдалечиха и дори изчезнаха. За бизнеса наистина това бе важна стъпка. Проучване показа, че 73% от хърватските компании подкрепят еврото. То бе направено през декември и началото на януари, така че данните са съвсем актуални и сега. Съвсем ясно е, защото, както казах, рисковете са много по-малко. Ние сме част от еврозоната, където има механизми за подкрепа на икономиката. Кредитният рейтинг на страната ни веднага се покачи в момента, когато решението бе оповестено. Чуждите инвеститори вече виждат Хърватия като по-сигурен и стабилен бизнес партньор".
Да не станем като Гърция е въпросът, който често може да чуем и у нас, когато хората обмислят позицията си по въпроса за въвеждането на еврото в България.
"Причината е, че когато хората мислят за членството на Гърция в еврозоната, се сещат единствено за спасителните програми. Вижте ни сега, четвъртото тримесечие на миналата година имаме растеж от 2,8%, който е най-високият в еврозоната. За една година привлякохме 30 милиона туристи, чуждите инвеститори са навсякъде в Гърция, а сред тях са огромни корпорации като Майкрософт, Амазон, Гугъл. Всичко това доказва, че има доверие в страната ни. Разбира се, спечелихме го с много големи страдания. В крайна сметка, спечелихме битката". Думите са на Елиас Спиртуниас, изпълнителен директор на Американската търговска камара в Гърция.
"Не е правилно да си мислите "да не станем като Гърция". Сравнението е категорично погрешно. Когато се говори за ефекта от присъединяването на Гърция към еврозоната, е добре да се види икономическата ситуация между 2001 и 2008 година. През тези години имаше много висок растеж и черпехме с шепи от благата на еврозоната. Кризата не беше причинена от влизането в еврото, а от лошата фискална политика на страната в онези времена. Вината е наша, на гръцките политици и няма нищо общо с членството ни в еврозоната".
По думите на Спиртуниас Грекзит никога не е бил тема за хората в Гърция.
"Това беше въпрос, който се обсъждаше в коридорите на Еврокомисията в Брюксел. Гърците винаги сме били много проевропейски – преди присъединяването към еврозоната, след въвеждането на единната валута и дори по време на финансовата криза. Дори когато трябваше да преминем през три спасителни програми, които трябва да кажа, че не бяха съвсем честни от страна на някои от кредиторите ни, повечето от гърците останахме убедени привърженици на еврото и на Европейския съюз. Те бяха нашият подслон в бурните времена".
Но какви са ефектите върху икономиките на двете страни заради войната на Русия срещу Украйна? Огромни, но...
"Това създаде възможност за страната ни да бъде енергийно независима от Русия. Увеличихме терминалите си за втечнен газ, свързахме електроенергийната си мрежа с Египет и можем да изнасяме за останалите страни в Европа. Управляваме много по-добре резервите си. Всичко това стана заради енергийната криза, предизвикана от Русия и нейната война срещу Украйна. Това беше възможност да станем независими и ние я използвахме по най-добрия начин", казва гласът от Гърция.
А бизнесът в Хърватия?
"Хърватия беше във война преди 30 години и много добре помним тези времена. Наистина се чувстваме много по-сигурни, когато сме в партньорство, което може да ни помогне да запазим суверенитета си. Да бъдем член на НАТО е от изключителна важност за нас. По отношение на еврозоната – членството ни в нея направи икономиката по-устойчива. За гражданите също е по-добре, защото заемният капитал става по-евтин. Икономиката расте, а това отваря възможности за всички ни. Въвеждането на еврото направи страната ни по-привлекателна за чуждите инвеститори, защото правенето на бизнес в Хърватия стана по-евтино".
