Интервю на Кармен Манукян с Румен Стоичков в ''Нощен Хоризонт''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Голяма част от репортажите ми прозвучаваха за първи път в предаването "12+3" на програма "Хоризонт". Може би 1800, а после те се излъчваха и в "Нощен Хоризонт". Това е моята 8 книга, в която са включени моите срещи с хората по страната", каза в "Нощен Хоризонт" Румен Стоичков за новата си книга - "Броеница от гласове".
Стоичков има 2000 репортажа за програма "Хоризонт" в продължение на 30 години в радиото.
Стоичков е убеден, че това са книги с репортажи, а той не е писател, а си остава журналист. Не може да определи жанрът на книгите си- те са и справочник за туриста, и справочник за местната памет, и справочник за репортажите по БНР на колегата Стоичков.
"Книгата е и публицистика. За мен книгите ми са и учебници по журналистика. Защото един млад колега журналист би могъл да се поучи от тях...
"Тази книга съдържа 40 материала, подредени в 5 глави. Повечето от репортажите в първите четири са предимно от малки селца, които съм посетил в годините между 2007 и 2022.
Дълго време мислих кои да включа, умувах, държах ги, образно казано, в ръцете си, както прадедите ни са държали броеница. Нали знаете, някои кехлибарени зърна се задържат по-дълго между пръстите, после неусетно се пускат надолу, захваща се друго, после идва ред на следващото и т.н. В промеждутъка се разсъждава, концентрира се човек, а този красив наниз сякаш носи спокойствието, увереността, смисъла в битието. Та и аз така – държах глàсовите мъниста, някои по-едри, други по-дребни, в техния красив обем. Умувах над тях, взимах ту едно, ту друго, премествах ги и ги подредих в моя си броеница.
Тя ми е свидна от гледна точка на съдържанието и на осмислянето, че в този текстови обем всичко е вярно, всичко е важно, всичко е повече или по-малко кехлибарено зърно от историята на България. Аз не си измислям нищо, не гледам в Гугъл, не ползвам похватите на художествената измислица. Зрънцата в броеницата са ми дадени там, на място, сред природата, по мегданите, по къра, по неравните улички, в кметствата, в тлеещите читалища, в храмовете, под ръждясалите навеси на спирки, където рядко идва някакъв транспорт.
Някои от хората вече ги няма сред нас, но все още звучат в мен гласовете им, съхранени и на репортерския ми касетофон, от който вадих и подреждах в броеницата кехлибар след кехлибар. Предания, легенди, спомени за герои и забележителни личности, или носталгия по отминалото време – с обичаите, традициите, празничните премени, многолюдните събори.
Този наниз завършва по особен начин – за първи път поставям в книгите ми спомен на човек, когото не съм срещал и няма как да срещна.
Николай Илчев ми връчи аудиозапис от 1994 г. на своя баща, инж. Кръстю Илчев, който е един от строителите на сградата на БНБ, Централно управление, София. Този монолог е безценен, както и снимковият материал за петгодишния градеж, претърпял какви ли не перипетии.
На фотосите от 1934–1939 г. личат някои от министрите на онази процъфтяваща България. Останалите в книгата в огромната им част са предимно мое дело, пише в предговора на книгата колегата от БНР Румен Стоичков.
"Баба Шинка Каменова от книгата е истински герой от село Шумнатица, Кърджалийско, макар и със сменено име. Тя сякаш ме чакаше, за да започне да разказва...да реди броеницата от думи...Книгата съдържа над 500 фотографии. В тази книга съм се постарал да сложа всичко, до което съм се добрал по време на тези репортажи - снимки, карти, образи.
Ходил съм по села с под 100 човека, в които няма здравна служба, няма читалище, няма църква...Натъквах се на много тъжни картинки, на училища, в които няма нищо, в които е като в "джунгла", в които за първи път не можех да вляза, няма нито една пътечка към бившите класни стаи...тъжна картина, в която се превръщат още малки села в България", разказа още пред БНР Румен Стоичков.
Той сподели още, че продължава да събира автографи от известни хора.
Румен Стоичков е завършил специалностите „Българска филология“ и „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а 30-годишната му професионална кариера като журналист преминава в БНР. За различните програми и предавания, предимно в „Хоризонт“, е автор на над 2000 интервюта и репортажи, правени предимно в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала. Той продължава да обикаля като репортер все по-обезлюдяващите села, защото е възприел като своя мисия съхраняването на тяхната памет, защото тя е не само регионална, но е и част от националната памет, както самият той твърди.
И в тази, както и в предишните му седем книги, ще прочетете спомени за Левски, за Ботев, за наследеното от траките по нашите земи, за трагедията на тракийските бежанци, за герои от Априлското въстание; ще чуете предания и легенди, изречени пред репортерския му диктофон от обикновените хора там – на местата, построени от дедите им. Румен Стоичков е носител на Годишната награда на СБЖ през 2007 г. в раздел „Радиожурналистика“ за репортерско разследване. Печели Наградата на журито от Медийния фестивал в „Албена“ през 2005 г., номинации в челната тройка и грамоти през 2016, 2017 и 2018 г. от конкурса „Валя Крушкина – журналистика за хората“ в категория „Радио“, „Пазител на традициите 2015“ в категория „Личност“ на А.Р.И.З., втора награда за репортаж от Източните Родопи – в конкурс на Проект „Новото тракийско злато“ (2012), Националната награда „Златна кана“ на фондация „Съкровищата на Панагирик“ – за цялостно журналистическо и литературно творчество (2015).
Румен Стоичков е дългогодишен водещ на предаването „Нощен хоризонт“, за което има към 1300 изяви пред микрофона му. Член е на СБЖ и е автор на книгите „Преди забравата“, „Из стръмнините на България“, „Някъде там“, „Сърце на длан“, „Ожадняла река“, „По билото на миналото“, „Полъх от дълбините“. „Броеница от гласове“ е неговата осма книга."