Още в древни времена хора и животни съжителствали в споделен свят, чийто отпечатък и днес пазят най-ранните открити паметници на художествена дейност. Птици, зверове и други земни твари не само населявали ограниченото пространство на праисторическия човек, но владеели и въображението му. Затова и образите им най-първо се вселили в пещерни рисунки, а с хода на времето заели място в религиозни вярвания и практики, в предания и литературни творби.
На жанра анимализъм е посветена най-новата изложба в Софийската градска художествена галерия, която проследява как българските художници от Освобождението (1878 г.) до средата на ХХ век пресъздават животните като самостоятелни пластични образи в своите рисунки, акварели, илюстраци, живописни, скулптурни и керамични произведения.
“Не може да говорим за това, че анимализмът присъства в чист вид в българското изкуство – казва Любен Домозетски, един от кураторите на изложбата. – Много често той е в преходни зони с други жанрове като натюрморт или пейзаж. Любопитно е присъствието му в изкуството от 20-те г. на ХХ век чрез стилизирани декоративни проекти най-вече на птици, които множество художници създават като част от академичното си обучение. Анимализмът се проявява в най-чист вид в скулптурата – в първата половина на миналия век са били създадени много паркови скулптури, за съжаление, вече унищожени. Архивните материали за тях показват интересен нюанс от развитието на изкуството в България от този период.”
В изложбата са включени произведения на много от най-важните автори в българското изкуство - Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Иван Милев, Константин Щъркелов, Борис Георгиев, Иван Пенков, Георги Попов-Джон, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Ото Хорейши. Визуалният разказ започва с две творби от първата половина на XIX век, дело на иконописеца Захари Зограф. С тях възрожденският зограф излиза от канона на християнското изкуство.
“Захари Зограф рисува прилеп и нощна пеперуда – вероятно от натура – разказва Любен Домозетски. – Тези произведения пресъздават някакво моментно впечатление, един почти ренесансов дух в изследването на заобикалящия свят, сходен по характер с произведенията на Албрехт Дюрер или на Леонардо да Винчи в европейския Ренесанс. Много детейлно художникът изобразява всички части от тялото на прилепа и на пеперудата. Всъщност тези работи трябва да се ситуират в една по-широка група от творби, включващи и изображения на цветя, на растения, рисувани също от натура. Всички те се различават от официалната му живопис – иконописта, и изразяват едно аналитично мислене в опит да се разбере как е устроен светът.”
Българските творци изобразяват както домашни, така и диви животни, най-често от натура, а работите им се отличават със свобода и непринуденост. Документи пък свидетелстват, че за нуждите на Художествената академия са били закупени препарирани животни, които студентите да пресъздават в декоративните си проекти.
“Има произведения, свързани с участието на български художници в Балканската и в Първата световна война, където наравно с човека се включва и неговият верен другар – конят, биволът, кучето – продължава разказа си изкуствоведът. – Именно подобни творби, които не са част от официалното творчество на авторите, със своята, да я наречем, маргиналност ги прави много интересни. Освен това скоро след Освобождението в София е създадена първата зоологическа градина и тя се превръща в привлекателно място за художниците. Там те имат възможността да рисуват от натура диви животни или представители на екзотичната фауна – такъв цикъл от произведения създава художникът Илия Петров.”
Във всяка творба не просто личи отношение и любов към пресъздадения образ, но сякаш авторът му вдъхва душа, твърди Любен Домозетски.
“Някои творци се интересуват по-скоро от декоративните качества на багрите и формите при животните – добавя той. – А в други произведения се забелязва известна сантименталност – такова е например “Нашето сакато куче” на Христо Берберов. Част от изложбата е и цикъл от творби, изобразяващи мравки – занимание на изтъкнатия скулптор и професор в Художествената академия Иван Лазаров. В един момент той силно е привлечен от живота им, виждайки може би някакво сходство между техния свят и този на хората. Така започва да ги наблюдава, да си води записки, да прави рисунки и впоследствие дори издава книга “Из живота на мравките”.”
Както всяко произведение на изкуството, съвкупност от художествени прочити или осъществен по-мащабен проект носят определени послания, така и изложбата в градската галерия показва, че работи, класифицирани като “маргинални”, “неофициални”, могат да разкрият неподозирана страна в творчеството на автор, когото уж смятаме за познат. “Другото послание е отношението към животните и към природата – едно специално отношение с внимание и с любов”, казва Любен Домозетски.
Изложбата в Софийската градска художествена галерия ще бъде достъпна до 16 юли 2023 г.
Снимки: Facebook/ СГХГ SofiaCityArtGallery, Диана Цанкова
