Това е историята на детето на шивача, което мечтае да стане художник и да обиколи света. То постига мечтите си, а пътят му към жадуваното духовно съвършенство се пресича с този на редица знакови личности от световна величина. Талантът му получава признание от публиката в Германия, Италия, Индия, Бразилия… Чрез картините си се стреми да издигне хората до висотите на духовната красота и добротата. Печели добре, но със спечелените пари подпомага нямащите. Живее в различни страни, но никога не се отказва от българското си гражданство, а картините си подписва с реверанс към родния си град – “Boris Georgiev di Varna”.

Художникът Борис Георгиев се ражда през 1888 г. Когато е на 5 годинки неговият чичо му подарява молив, с който детето рисува часове наред, разказва за Радио България Дора Съботинова от Градската художествена галерия във Варна “Борис Георгиев“. През 1902 г. семейството му заминава за Русия, където бащата намира работа като шивач, а Борис припечелва пари, рисувайки портрети по заведенията на Санкт-Петербург. Талантливият младеж е забелязан от художника, философ и пътешественик Николай Рьорих, който се превръща в негов учител и духовен наставник. Той го насочва към Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуството в Санкт-Петербург, а по-късно и към Академията за изящни изкуства в Мюнхен. При едно гостуване в дома на свой състудент в Италия Борис Георгиев осъзнава острата нужда да опознава света.

“Открил, че за да рисува още по-добре, трябва да пътува. И тръгнал. Поради липса на пари изминал пътя от Неапол до Мюнхен пеша. Продължил нататък като се хващал да работи където и каквато работа му попадне. Ремонтирал камиони, настройвал пиана или вършел дърводелска работа“, - разказва Дора Съботинова.

След време художникът предприема ново пътешествие, този път с любимата си сестра Катя - от Италия, през Франция, Белгия, Норвегия, Финландия, а също така Гърция и Мароко, и отново се завръща в Италия. Разочарован от ширещия се материализъм, той се скрива в Алпите в плен на величието на природата, за да черпи от нейните “поучителни тайни“.

“В градовете не бих могъл да творя. В планината човек чувства по-ясно възвишеното, което живее в глъбините на душата му“, споделя Борис. Той твори. Платната му впечатляват не само с приликата с модела, но и с тънкия преход на светлините и сенките, разпределението на светлината в цялата картина, отбелязва галеристката.

През 1917 г. в Италия умира сестрата на художника. Той понася много тежко тази загуба. Образът на Катя ще го следва до края на живота му и ще присъства в картините му като силует или сянка.

През годините творецът многократно се завръща в България и представя произведенията си. Създава великолепни портрети на Теодор Траянов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора и др. За важното в изкуството за художника, ни казва словото му при откриването на неговата изложба в Берлин през 1928 г.:

“Моята изложба е предназначена за всички обикновени хора, които имат сърце, за всички тези, които разглеждат моите творби без предразсъдъци и се опитват да ме разберат не само като художник, но и преди всичко като човек, който искрено се старае да е достоен за това име чрез чувството за отговорността за нашите мисли и постъпки“, - цитира думите на художника Дора Съботинова.

През 1931 г. Георгиев заминава за Индия. “Там той открил отдавна търсената от него загадъчна пътека към духовното извисяване. Рисувал духовни учители, индийски принцеси и най-обикновени индийци. Рисунките му ставали все по-изящни и богати. В тях се съчетавали чистотата на японското и индийското изкуство с поетичните видения на ренесансовите художници от Европа“, разказва събеседничката ни. Допълва, че по време на странстването му из Индия Георгиев се сближава с личности като Джавахарлал Неру, Рабиндранат Тагор и Махатма Ганди. “Тези велики хора откриват, че имат с него общ език, общи духовни ценности и му позволяват да ги рисува“, казва Съботинова. В Индия българинът усвоява учението на Ганди за “сатяграха“ – съпротивление чрез ненасилие.

За уважението, с което се ползва художникът сред съвременниците си, свидетелства запис от 1981 г., съхраняван в Златния фонд на БНР. В него цигуларят Любен Владигеров разказва:

“В края на 1932 г. именитият наш голям художник Борис Георгиев имаше в Берлин много голям успех със своята изложба с последните му портрети, рисувани в Индия – на Рабиндранат Тагор, личности от тогавашната управа на Индия, изключителния портрет-картина на кардинал Мери дел Вал, “Аве натура“, “Колибата на щастието“, портрет на майката на художника и други. Тази изложба на Борис Георгиев бе открита от великия световен учен проф. Айнщайн. Мнозина видни личности, хора на науката, професори от Берлинския университет, хора на изкуството, музиканти, артисти, изкуствоведи, посетиха масово тази действително изрядна изложба на нашия художник Борис Георгиев“.

Творецът умира в Италия, където е погребан до любимата си сестра Катя. Дора Съботинова отбелязва, че по инициатива на варненски интелектуалци през 1999 г. Градската художествена галерия в морската ни столица е наречена на името на художника-космополит. Същата година дъщеря му Вирджиния Джакомети, осиновено от него момиче от бедно италианско семейство, дарява на галерията картини, графики и рисунки на баща си, които са подредени в специална зала на патрона.

“Странстващият пастир“, както се нарича художникът, остава сред нас чрез своите картини, провокирайки ни да следваме вечния път към духовния мир и хармония.

Снимки: ГХГ “Борис Георгиев“ Варна, borisgeorgiev.com