Един от основните капани на комуникацията се корени в това, че единият от замесените в разговора винаги реагира не на казаното от другия, а на чутото от него. И все пак, за да можем да съществуваме, при това съвместно, трябва да не спираме да общуваме. Дори това да означава да спорим ожесточено понякога. Защото – както казва театралният режисьор Явор Гърдев – макар езикът да е военно средство, оръжие, насочено към другия, то е и възможността за дом на всеки от нас. Обитавайки го, ние всъщност живеем. Точно това става ясно през персонажите в пиесата "Това не го казвай!“ по Саломе Льолуш, която Гърдев постави и на сцената на тазгодишното 31-во "Варненско лято".
Постановката, в която участват Захари Бахаров и Теодора Духовникова, представлява един социален коментар на времето, в което живеем. С всичките му болезнени теми, за които ни се говори, но и пред които в повечето случаи предпочитаме да замълчим. В семейството обаче, върху което стъпва едно общество, можеш да си кажеш и онова, за което мълчиш. Там можеш да се сгушиш в думите си, макар и в много от случаите да ги изричаш с агресия.
Пиесата улавя дългия път на съзряване на едно семейство. Показва процесите на взаимно опознаване, където от "етап на съжителство“ – двама души стават две равнопоставени личности в едно цяло.
Майсторството на Саломе Льолуш се крие в емоционалната щедрост, с която подхожда към персонажите. Именно тази щедрост се пренася и върху публиката и ѝ служи като терапия от стресовете на обществото. Независимо от остротата на общуването и през дискусията на проблемите, пиесата показва, че все пак можем да си осигурим желаното съвместно съществуване.
Самият Явор Гърдев откроява позитивния ѝ емоционален заряд, който преди всичко дава надежда на зрителите. Пиесата умело предлага вътрешно движение, в което да прогледнеш себе си и да разбереш, че можеш да съществуваш такъв – какъвто си, без да е нужно да се правиш на друг.
Какво казваме и какво не винаги е било въпрос на лично пласиране в средата на общуване, в която се намираме. Затова и Гърдев е на мнение, че огромната част от политическите проблеми на страната ни възникват от липсата на умения в тази област. Те се дължат не толкова на идеологически предпостави, дори не и на исторически обременености, колкото на лошото възпитание, което се оказва основният фактор в българския политически живот.
Независимо дали формата на управление у нас е авторитарна, или тоталитарна и дали държавата постоянно ни наблюдава, или просто е измислила начин, по който сами да пишем досието си в социалните мрежи, субстрата на нашето общуване не се е променил кой знае колко от времето на социализма, да кажем.
Формата на донесения от същия този период днес се пренася във виртуалната среда, където доносът вече е публичен. То представлява едно постоянно оглеждане и санкциониране на това, което прави другият. И ако социалната ни среда е еволюирала в техническите форми на комуникация, то тя не е постигнала същото в общуването по същество. Ето защо, пренесена в политическия живот, тя става жертва на личните взаимоотношения, което от своя страна пречи на полагането и постигането на поставените цели.
Като част и от това издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято", Явор Гърдев посети една от значимите конференции в неговите рамки – „Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“.
"Тази работа с миналото и с бъдещето винаги има аспекта на идеологическа. Каквото и да прави нашето въображение, то работи и в двете посоки“, казва Гърдев. По негови думи ние тепърва навлизаме в периода на възможност да рефлектираме на този период от не чак толкова далечната ни история с необходимата дистанция. Ако досега дискусията винаги е била страстна, защото се е опирала на личния опит и е включвала мотивация за самозащита на идентичността, днес тази травматична част отпада и отстъпва място на една по-аналитична степен на отдалеченост.
А що се касае до състоянието на българския театър, Явор Гърдев казва:
"Ние самите имаме прекалено сурова оценка за собствения си театър и това го казвам, базирайки се на директния ми опит с много други театрални ситуации. Ситуацията съвсем не е толкова лоша в България, нещо повече – от гледна точка на интерес на публиката към театъра, тя е много, много добра. Много по-добра отколкото в други страни, които са доста по-развити социално и икономически.“
Според него театърът има голямо и важно място в България. А "това постоянно самоокайване, че състоянието е фатално лошо, е нещо като перманентно положение за страната ни“. Тя винаги така го е чувствала, поне откакто той е жив и може да свидетелства за това.
"Това е среда, в която много хора, които идват от чужбина – режисьори, които поставят в България, театроведи, които идват и гледат български представления – твърдят, че у нас има огромен потенциал. Защото огромният потенциал в това отношение се състои в енергията около нещо. Не се състои в това, че материалната култура е по-занемарена. Така е, факт, занемарена е, но има нещо друго – има социална енергия около театъра, която е налична. А на много други места, където той е добре организиран, пък я няма. Така че колкото и да сме зле, толкова и сме добре“, допълва още Явор Гърдев.
В такава ситуация – смята той – с голям потенциал, каквато е нашата, могат да възникват много добри проекти. Това обаче е въпрос на индивидуални и колективни инициативи, тъй като всичко се крепи на това доколко сме активни в развитието на българския театър. И не бива да се притесняваме за това, което държавата може да му причини, защото самата тя няма достатъчно енергия за подобни действия.
Целия разговор с Явор Гърдев чуйте в звуковия файл. Той започва от темата на международната конференция за преосмислянето на театралното наследство от времето на комунизма, която "Варненско лято“ 2023 предложи на публиката си.
