От тази седмица туристическият достъп до дървото е възстановен, след като опасността клонът да падне и нарани някого беше отстранена. На около 1300 години мурата е най-старото иглолистно дърво у нас и сред най-древните от своя вид в целия свят.
Какво обаче продължава да я заплашва в "Изотопия" разказа дендрологът и преподавател в Лесотехническия университет в София доц. д-р Момчил Панайотов.
"Най-големият клон се пречупи естествено през февруари. Пречупването се дължеше на голяма хралупа от вътрешната му страна. Беше доста лошо пречупен, така че единственото възможно решение бе да бъде доизрязан, за да не уврежда допълнително дървото и да не го нарани. Този клон беше толкова голям, че имаше реален риск, ако падне и има хора наблизо, да се случи много лош инцидент. След дълга комуникация и подготовка тези дни беше извършена операцията по отстраняването му", обясни Панайотов.
Операцията е внимателно подготвена от Асоциацията на арбористите в България. Такива дейности трябва да се извършват от обучени специалисти. Дендрологът определя работата на колегите си като ювелирна.
"Байкушевата мура е едно от най-старите дървета и на България, и на Европа. Много впечатляващо дърво, национално богатство. Това не е първият случай, когато нещо от това дърво се счупва, ако погледнете стара историческа снимка от 1914 г., имаме такава в Музея на Лесотехническия университет, там се вижда, че има клони, които в момента ги няма. Тоест във времето са се счупили, отстранени са. Това се случва.
Старите дървета нарастват много бавно. Обикновено в по-високата част на короната може да се формира клон, той доста бавно нараства. Големи клони, расли стотици години, няма как да се върнат бързо."
И късмет, и обективни обстоятелства съхраняват дърво на повече от хилядолетие.
В случая мурата е имала късмет да се запази от пожари. "В близост до нея има доста сериозни следи от пожари. Дървото не е било толкова сериозно засегнато, колкото други. Има голяма доза късмет къде е поникнало, дали го защитават скали от други падащи скали, дали има други дървета, които го пазят през годините. Има един парадокс обаче, така нареченият парадокс на дълговечността.
Дърветата, които стават най-стари, обикновено растат на по-трудни условия. Когато условията са перфектни, дървото нараства доста бързо и по-бързо и загива. Когато търся стари дървета, ги търся на скалисти участъци, места, където дървото е имало затруднения, но това го е направило по-устойчиво", разказва Момчил Панайотов.
В момента Байкушевата мура се изследва. Арбористите са заснели със съвременна техника дървото на различни места по височината на стъблото. Данните ще се анализират, за да се изясни колко са хралупите и дали дървото гние. "Хубаво е да знаем максимално много за неговото състояние, още повече, че е дърво, което се посещава от хиляди хора годишно. Парковата администрация взима много добри мерки да контролира достъпа. Има много добра стълба с парапети и хората не могат да газят по околностите, както е било в миналото. Надяваме се естествените процеси да са такива, че то да може да е там още много години."
Момчил Панайотов много обича пиринските гори от мура. "Те са два вида мури – бяла и черна. Уникални са в световен мащаб. Такива гори има много малко в Албания, Гърция, Черна гора и това е. Обожавам тези гори, но обичам и буковите гори в Стара планина, и някои смърчови гори в Рила и Родопите. Изпитвам много специални чувства, когато съм в Камчия и Ропотамо, където е съвсем друг тип гора. Наистина е хубаво хората да имат възможност да посетят много от тези места, за да видят колко е разнообразна природата."
А полагат ли се системни грижи за вековните дървета на България? Според Панайотов отговорът е индивидуален. Има резервати и паркове, където се прави всичко възможно и дърветата са защитени. Има и вековни дървета близо до населени места или в самите тях, където дърветата са застрашени.
"В София немалко вековни дървета си заминаха, когато бяха застроени квартали около тях. Ако Общината не е достатъчно сериозно ангажирана, когато едно дърво бъде бетонирано отвсякъде, то е обречено. Например в квартала, който се разви край "Студентски град" и Околовръстния път, някои дървесни видове много пострадаха.
За съжаление видове, оцелели в равнините, бяха унищожени по най-варварски начин от хора, които не знаят стойността им и институциите не показаха ангажираност. Много се надявам към всяко такова дърво да има правилно отношение и разбирането, че тези дървета наистина са национално богатство."
Доц. Панайотов уточнява, че по света почти няма гори, недокоснати от човешкото влияние. И все пак България е сред страните с едни от най-добре съхранените гори в Европа. "Работя в много от тези гори и то с международни екипи. Сравняваме данните. Букови гори в Стара планина се оказват най-старите в Европа. Дали могат да се използват за разумен туризъм? Да и България е добър пример. В повечето резервати имаме разрешени туристически маршрути.
Това, което бих се радвал да видя, е повече информационни кампании колко са ценни тези гори, колко са прекрасни. Това е нещо, което съм виждал много по-добре развито по света, така че хората, когато се движат по тези места, да знаят за какво става дума. Това привлича повече посетители, защото местната общност, която цени гората, трябва да вижда и полза. Наистина е прекрасно човек да може да навлезе в такава гора и да знае, че е много специална. Повечето хора се чувстват изключително добре.
Японците гледат на посещенията в горите като на лечение на психиката на човека, там това е издигнато в култ. То не е случайно. От много години хората са забелязали, че да влезеш в дива стара гора е нещо, което влияе много добре и затова хората го използват."
Какво още сподели доц. Момчил Панайотов за Байкушевата мура и проблемите на вековните дървета у нас – чуйте в звуковия файл.
Снимките са илюстративни. Източник: Pixabay
