В София има около 640 000 дървета, а като добавим Витоша и околностите на града – общо стават 5 милиона. Освен това има много хубави паркове в столицата, и то в централната част на града, коментира пред БНР-Радио София доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател в Лесотехническия университет.
Той припомни, че още през 1938 г. е разработена концепция за т.нар. "зелени „клинове", след това е имало и други добри инициативи, но за съжаление „в последните десетилетия беше намалено темпото. За съжаление има и неща, които вече нямат оправяне - места, които трябваше да бъдат паркове, а станаха квартали“.
Дендрологът обясни, че дървото е жив организъм. Когото му се премахне короната, то изпитва жесток стрес.
„Ако искаме короната да остане малка, трябва да се започне по-навреме, а не да се чака дървото да стане на пределна възраст. И най-важното - това да се прави от човек, който наистина е специалист“, подчерта Панайотов.
По думите му, всяко дърво има естетическа стойност, има достойнство. Трябва да се пазят видовете всячески, дори и при ремонт – да не бъдат наранени.
Снимка: Столична община
В градовете трябва да се вземат превантивни мерки. Периодично да се оглеждат дърветата и когато има сухи клони, например, те да се отстраняват, за да не създават опасни ситуации по време на буря, например.
„Трябва да се погледне от специалист внимателно и да се вземе решение в крайна сметка как да се намали короната и дали да се премахне. Но истината е, че често хората, които трябва да се занимават с това, се застраховат, за да не стане най-лошото.“
Панайотов обърна внимание, Столичната община трябва да има и разчита на необходимия брой експерти, които да правят оглед на дървета, дори и вътре в дървото, за което има специални уреди (томографи).
„Всяко дърво, което е в града, трябва да има досие. Ако това е било кауза невъзможна в миналото, в момента информационните системи позволяват да се реализира“, допълни още Панайотов.
Той напомни възможността гражданите да подават сигнали до общината, когато забележат сухо или опасно дърво.
Чуйте разговора на Антония Каменичка.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..