Всички искания, които земеделците отправиха към правителството, трябва да бъдат изпълнени. Частично удовлетворение на претенциите не отменя решението за протести, обявиха членовете на Българската аграрна камара.
"Който сее вятър, жъне бури" - казаха зърнопроизводителите по повод решението България да се откаже от забраната за внос на украински слънчоглед, която вероятно ще бъде подкрепена от парламента.
Това решение блокира всякакъв вътрешен пазар на слънчоглед - каза председателят на браншовата организация Илия Проданов:
"От влизането в сила на забраната до момента се реализираха по 200 000 тона български слънчоглед на месец. Цената на слънчогледа се повиши с около 150 лева на тон. Цената на олиото не е мръднала, дори е понижена.
Другото много важно нещо е, че от вчера от приемането в Икономическа комисия до днес цената е паднала с 60 лева на тон и търсене няма никакво".
Останалите четири държави членки, в които е забранен вносът на украински слънчоглед, подкрепят искането си забраната да продължи и след 15 септември.
Още осем браншови организации описаха проблемите си и обясниха, че политиката в земеделието системно убива българските производители.
Поне хиляда ферми ще затворят през следващата година и поне 50 процента от зеленчукопроизводителите ще се откажат, ако ситуацията в сектора не се подобри.
Членовете на Аграрната камара събират протестен щаб и в следващите дни ще са готови с график на протестните си действия и формата, под която ще изразят недоволството си.
Правителството е готово да поиска от ЕС допълнителни компенсации за българските фермери заради вноса на украинско зърно, заяви междувременно премиерът Николай Денков. Той изрази готовност за разговори с представители на бранша, но само с такива, които, по думите му, "са наистина затруднени":
