Освен че е един от най-авторитетните ни философи, освен че ни е познат и като фотограф, Цочо Бояджиев вече в продължение на половин век се утвърди и като един от малцината качествени и безспорни български поети. Той някак успява да съвмести всички тези роли. Всяка книга с поезия на Цочо Бояджиев има своя вътрешен пламък, своя централна точка, която задава нейния смислов тон.
Стиховете в новата му поетична книга "Ще произнасям само гласните" са някак минорни, меланхолични, навяват тъга и размисъл за преходността на живота. Сред основните теми са мимолетността на мига и на живота.
"Има такива места, от които е невъзможно да тръгнеш“, казва поетът в "Ще бъде минало" и се връща назад във времето. Но това завръщане сътворява пространствата на поезията му и някогашно и сегашно са в единство в нея. А бъдещето, както казва поетът в "Триптих" – "това, което предстои, е скрито под маската и плаща на венециански скандалджия“. Песъчинките в пясъчния часовник на времето винаги са повече от живота и времеизмерването е безполезно. А поетът, съжалявайки за пропуснати мигове, думи, срещи и любови, все още търси думата, която да преобърне живота му.
Няколко стихотворения в тази книга са допълнения към стихосбирката на Цочо Бояджиев "Епистолариум" отпреди две години, която беше вдъхновена от отделни фрази от адресирани до него писма.
Чуйте интервюто с Цочо Бояджиев.
Снимка – изд. ДА
