Любовта ражда познание – това научава Леа Тодоров от баща си. Именитият философ, семиотик, литературен критик, блестящ ум и ренесансова личност Цветан Тодоров. Той предава на света изключителни уроци по толерантност и хуманизъм. Именно на тях Леа се учи от първа ръка. Те провокират и любопитството към света на кинорежисьорката и актриса от българо-френски произход. Сега тя отново е в България, а поводът този път е кино-литературният фестивал "Синелибри". Леа е член на международното жури, но участва и с два проекта – различни един от друг, но обединени около идеята за любовта като път към познанието. Първият, който представи на българската публика, е и първият ѝ пълнометражен филм – "Мария Монтесори: Новата жена". За него режисьорката се вдъхновява от личността, революционните методи в медицината, образованието и женските движения на първата дипломирана лекарка в Италия.
"Няколко години проучвах Мария Монтесори, отне ми много време да реша коя част от живота ѝ искам да разкажа. Винаги обаче съм знаела, че ако има драматични събития около нея, които биха направили историята силна от наративна гледна точка, това е връзката с детето ѝ. Затова се спрях на идеята в центъра на този филм да бъде именно тежкия избор, който тя прави по отношение на детето си. Това, което ми се стори интересно в този период от живота ѝ, беше фактът, че по това време все още не е създала метода за деца със специални нужди. Ще го направи през 1907-а, а филмът ми е ситуиран в 1900 година. Тогава обаче Мария Монтесори работи с деца, невронетипични, със затруднения в движенията.Сметнах, че е безкрайно интересно да покажа, че докато е работила с тях, тя е изградила принципите, върху които по-късно ще стъпи революцията в образованието, която прави. Мога да каже, че в това се крие и посланието, което филмът изпраща – винаги можем да научим много, ако се вгледаме в слабостите на едно общество. Това е и етапът, в който човек разбира как да направи нещо добро за другите", каза за "Какво се случва" Леа Тодоров.
За да стане жената, която светът познава, Мария Монтесори трябва да се откаже от сина си. С тежките избори, които прави, тя изпреварва времето си и изгражда нов образ на съвременната жена. Името ѝ е свързано не само с алтернативните методи на преподаване, но и с идеята за равни права и задължения на жените, при които бракът и майчинството са въпрос на личен избор.
Педагогика ѝ, която е валидна и днес, говори за чувствата и усещанията на децата, а любовта е основен принцип. Това прави съществен избора на актриса, която да се превъплъти в Монтесори. Леа Тодоров се спира на звездата в съвременното италианско кино Жасмин Тринка.
"Бях гледала Жасмин Тринка в няколко филма и осъзнах, че тя е една от най-великите актриси, които съм виждала. Това предопредели избора ми, тя беше моята мечтана актриса, с която исках да работя. Бях изключително поласкана, когато прояви интерес към проекта ми", обясни Леа Тодоров.
По нейни думи Тринка придава много живот на нейната Мария Монтесори. Актрисата успява и да осъществи много силна връзка с децата, които Леа Тодоров заснема във филма си. Режисьорката дълбоко оценява това.
"Има няколко причини този филм да развълнува зрителите – допълва още Тодоров. – Една от тях, разбира се, е, че самият сценарий е много емоционален. Най-вече заради изборите, които Мария Монтесори прави или пък не прави, защото и това го има. Но ми се струва, че друг важен и затрогващ елемент от филма са самите деца – децата със специални нужди. Рядко ги забелязваме, но когато го направим – извъртаме поглед. С филма обаче имахме възможност да обърнем внимание на това как гледаме на тези деца и мисля, че точно това ще бъде като една движеща сила за зрителите, да погледнат навътре в себе си и да променят перспективата си по отношение на децата."
Другият проект, който Леа Тодоров представи у нас, беше емоционалния филмов пърформанс, посветен на баща ѝ.
"Цветан Тодоров, България и аз" е резултат от съвместно пътуване през една непозната страна – три години преди смъртта си световноизвестният интелектуалец се връща у нас и води дъщеря си със себе си – но е и съвкупност от много други лични и разказни преживявания.
"Преплела съм и семейния архив, снимки на баща ми от неговото детство и младежките му години, прекарани в България. Историята проследява и вестници, които той е съхранявал като дете, както и бележките, които си е водил през годините, писмата, които е адресирал до родителите си. Целият пърформанс се осланя на връзката му с България и начина, по който му е повлияла тя. Това е страната, в която той е роден, но и мястото, което е решил да напусне. Старая се да изследвам всъщност еволюцията на тази връзка", разясни Леа Тодоров.
С пърформанса си тя се опитва да разбера какво е била България за баща ѝ, а с филма си "Мария Монтесори: Новата жена" поставя на фокус централната тема за любовта чрез ученето и ученето чрез любов. Това отново води до ролята на Цветан Тодоров в живот ѝ, защото именно любовта, която дава познание за света, е наследството му.
Според френската режисьорка, когато изграждаш връзка с детето си, ти се опитваш да го научиш на нещо. И колкото повече го учиш, толкова повече любовта между вас нараства, а връзката ви става по-стабилна. Леа Тодоров казва, че баща ѝ е дал много любов и в същото време много сила години по-късно да бъда човек, който има способността и инструментите да мисли света.
А по повод престоя си в страната ни, допълва:
"Когато съм тук, срещам безкрайно интересни хора и ще се радвам да опозная България в следващите години."
Целия разговор с Леа Тодоров чуйте в звуковия файл.
