Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Триумфалната арка и куцият паметник

| Коментар

Умни ли са децата ни, или не са чак толкова умни като нас?

Страхотни полемики се развихриха по този въпрос след огласяването на резултатите от PISA.

Вайкането и неграмотните клетви срещу неграмотността достигнаха бедствени размери, някой трябва да почне да ги мери тия величини в милиметри живачен стълб или хектопаскали.

Примерно - днес народното недоволство е с размер девета степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник.

Това може би не е много научно, ала с времето ще започнем да решаваме тестовете на PISA по-задоволително и все ще му намерим академичния колай.

И като станем доказано умни, ще мятаме шапки в небето и ще триумфираме като софийския кмет, който спечели с малко, но за цял мандат. Ако си го изкара.

Кметът, макар и да е в състояние на триумф, има сериозни трудности на работното място, защото Общинският съвет не може да си избере председател, не може да си уточни сглобката. И така Общината е блокирана, а съветниците се надлъгват и не могат да се спазарят.

То и триумфът след победа на бойното поле също не гарантира безпроблемно управление. Те триумфите са изобретение на римските императори. Римските легиони като напердашат някоя вражеска войска, пълководецът се връща в Рим, изгърбен от плячка. И си организира пищен триумф, който смайва сетивата с великолепието си. Златни арки, пленени принцове, златна клетка с Клеопатра, гладни за християни лъвове и така нататък. Римските легиони не са крали перални машини, но все пак не са били безразлични към материалните изгоди от бизнеса, наречен война.

Това хубаво, освен ако не си някой лъв, дето го хранят с кокалести християни.

Обаче като им погледнеш историята на тия римляни, да се хванеш за главата. Триумфът след победа на бойното поле нищо не гарантира. Триумфантът после влиза в сената и там вижда, че всичко е с краката нагоре - тук си гласуват привилегии, там колят сенатор, в другия край колят вече императора, в четвърто кьоше прокламират джендър пропаганда, в пето повръщат - и в крайна сметка никой не се занимава с държавните дела - бум! - римската цивилизация се сгромолясва в прах. Няма Сердика, няма Сексагинта Приста!

Нещо подобно става и в Кметството на най-големия български град. Макар и не така зрелищно като в древния Рим, Старата София изживява криза на идентичността. Общинският съвет не може да си избере председател и не може да заработи. Скован, спънат като куц кентавър. Ти целият скован от злоба си, о, шумен и разблуден СОС!

Кризата на идентичността в Столичния общински съвет може да се сравни само с личната трагедия на някой мачо, който се е поддал на съблазните на джендър идеологията. И сега тоя мачо стои стъписан пред огледалото и се пита: наляво да тръгна, надясно ли… Вече не знам накъде!

И в това двусмислено положение град София все пак извършва следната дейност.

До храм-паметника “Александър Невски” се издигна Златна Триумфална арка с червен килим под нея, а пък Паметника на Съветската армия май пак ще го демонтират. Този път има някаква вероятност дори да е наистина, защото има издадено предписание, че паметникът е опасен и може някой гражданин да пострада, независимо от политическите си убеждения. След демонтажа паметникът евентуално ще бъде реставриран и експониран на друго място.

Ако сега пак не успеят да го демонтират, той ще продължи да се саморазрушава, докато стане очебийно опасен. И тогава политическият проблем с паметника ще се разреши по старата българска рецепта - остави го да се скапе само. Куцият паметник се маха по-лесно от здравия.

Аз впрочем харесвам паметника, както и г-н Александър Симов харесва паметника, вероятно по различни причини.

И макар да го харесвам, смятам, че мястото му не е в центъра на столицата.

А борбата на десните със съветското наследство е като борбата на левите с Дядо Джендър Торбалан. Никой вменяем човек не се бори наистина с призраците - това е шоу за ниските електорални регистри.

И затова няма никакво значение какво смятам аз и какво смятат останалите граждани или дори какво смята Общинският съвет, който все някога ще заработи.

Всички наши съображения, симпатии, антипатии, психопатии - те нямат никакво значение, защото проблемът, както винаги, ще се реши по рецептата за куция паметник. Сам ще си падне с малко помощ накрая.

И на негово място ще издигнем една хубава Златна Триумфална арка, под която да колим прасета, джендъроиди и куци императори. 

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР 

По публикацията работи: Лозина Владимирова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Най-четени