4
Лидия Димковска е поетеса, писател и преводач от румънски и словенски, издала е 7 книги с поезия и 4 романа, 3 от които са преведени на български, автор е и на сборник къси разкази – книгите ѝ са преведени на 15 езика. Димковска е от поколението македонски писатели, родени през 70-те години на ХХ век. Родена е в Скопие, Северна Македония. Живее в Любляна, Словения.
Димковска е гост на Коледния панаир на книгата и на Софийския международен литературен фестивал, където представи своята книга "(Не)удобството на съществуването".
Творческата биография на Димковска сама говори за космополитната сила на нейните литературни произведения. В това издание за първи път се представя поезията на Димковска в превод на български с цялостен преглед на поетичното ѝ творчество, което талантливо осмисля нашето трагично съвремие. Подборът е направен от стихосбирките ѝ "Раждания от Изток" (1992), през "Огънят на буквите" (1994), "Изгризани нокти" (1998), "Нобел срещу Нобел" (2001), "pH неутрално за живот и смърт".
Според Гоце Смилевски тя се утвърждава като несъмнено най-силния творчески глас от тази генерация. А Поли Муканова казва: "Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки. Читателят ще се докосне до нейните светове – толкова близки и поглъщащи – от индивидуалното страдание до глобалните екзистенциални кризи на XXI век. Така светът, в който живеем, ще се осмисли с цялата ни възможна обреченост и големия смисъл на литературата – да споделяме ранимостта си като лек за човешкото страдание на тази земя. По този начин ще преодолеем (не)удобството на съществуването си. Нашата изначална болка."
Македонската поетеса и писателка гостува и в "Артефир". Какво разказа тя – чуйте повече от звуковия файл.
Лидия Димковска (1971, Скопие, Северна Македония) е поетеса, писателка и преводачка от румънски и словенски на македонски език. Издала е седем книги с поезия: "Раждания от Изток" (1992, съвместно с Борис Чавкоски), "Огънят на буквите" (1994), "Изгризани нокти" (1998), "Нобел срещу Нобел" (2001), "рН неутрално за живот и смърт" (2009), "Черно на бяло" (2016) и "Гранично състояние" (2021); четири романа, три от които са преведени на български: "Скрита камера" (2004), "Резервен живот" (2012) и "Но-Уи" (2016); американския дневник "Отвъд Л." (2018) и сборник с къси разкази: "Когато напуснах Карл Либкнехт" (2019).
Нейните книги са преведени на 15 езика. Печели наградата "Студентски сбор" за дебютното си поетично произведение, наградата за най-добра стихосбирка "Братя Миладинови", два пъти наградата за проза "Стале Попов" на Дружеството на писателите на Македония, немската награда за поезия "Хуберт Бурда", румънските награди за поезия "Поезис" и "Тудор Аргези", европейската награда за поезия "Петру Крду", наградата на Европейския съюз за литература за романа "Резервен живот", специалната награда "Европейско културно наследство" за най-добър разказ, словенската за поезия "Чаша на безсмъртието", албанско-македонската награда за поезия "Наим Фрашери" и др. Книгите ѝ са номинирани и за американската награда "Най-добра преводна книга" както за поезия, така и за проза, за немската "Берлински мост", за полската "Европейски поет на свободата" и за международната "Балканика".
Участвала е в множество международни литературни срещи, четения и творчески резиденции по света. Живее в Любляна, Словения. 112 113 (2009) до последните стихосбирки "Черно на бяло" (2016) и "Гранично състояние" (2021). Димковска принадлежи на поколението македонски писатели, родени през седемдесетте години на XX век.
Снимки – Емона Цончева, Софийски международен литературен фестивал и Уикипедия
