Омайният Оман! Това словосъчетание изниква в ума ми при споменаването на арабския султанат, чиито красоти незаслужено се гушат, изтласкани от бляскавите небостъргачи на Дубай в съзнанието на редовия турист. Информираните пътешественици обаче мечтаят да посетят покрития пазар Мутрах, да се повозят на лодките доу, създадени без нито един пирон, както по времето на Синбад Мореплавателя, да влязат в една от най-големите джамии в света "Султан Кабуз", чиито килим е колкото три футболни игрища и да вдъхнат аромата на "Амуаж", един от най-скъпите парфюми в света, чиито съставки влиза и българската роза дамасцена. Истински любопитните приключенци пък знаят, че най-желаното място в Оман е Салала. Блажено място на брега на Индийския океан с копринени пясъци, тюркоазени вълни и бухнала зеленина. Ненапразно султанът, която а абсолютен монарх, е избрал да живее там. Тъй като не съм стигала по-далеч от Сур и древната крепост Низва в Оман, не пропуснах да разпитам професионалният пътешественик Петър Стоянов.
"Оманците са много възпитани, земни, добре говорещи, с отличен английски, услужливи, гостоприемни", това са впечатленията му. Той се завърна неотдавна от Салала, най-непознатата за българите част от Оман. А там всъщност климатът е прекрасен – 29 градуса минимална температура, 32 максимална.
"Мястото е уникално, особено за региона на Близкия Изток, продължава разказа си Петър – известно освен с плажовете си и със сезона Кхарийф. Той е само през юли и август всяка година. Характерен е със свежия си бриз, понеже всички мусони, които се зараждат в Индия вятърът ги духа през океана и те се спират в планините на Салала. И ако напишете името на тази оманска провинция в Гугъл ще се появят повече снимки на водопади, ручеи и тучни поляни, отколкото на плажове или на характерната за държавата пустиня. Наистина това кътче е неповторимо! В целия Близък Изток няма друго място, където да вали дъжд и където да е зелено".
Според пътешественика, в Оман човек вижда най-автентичната, най-чистата форма на живот не само в региона. Тук отношенията не са комерсиализирани и космополитни, хората се държат здраво за земята. Все едно да отидеш преди 50 години в Дубай. Можеш да видиш оманците как живеят, как се хранят, как се отнасят един към друг. Интересното е, че в хотелите персоналът не е от филипинци или индийци. Всички са местни и се гордеят с това. Докато в останалите държави предпочитат да не работят в обслужващата сфера.
"Ако ще ходите на сафари в пустинята, шофьорът също е оманец и с него можете да си говорите за живота, за нравите и обичаите. От него можете да научите повече, отколкото от екскурзовода. Този човек може да ви покани вечерта в дома си. Да се храните със семейството му. Любопитното е, че хем са автентични традиционалисти, хем гостоприемството им е безкрайно – "Няма значение кой си и откъде си. Добре дошъл си в моя дом". Иначе знаем, че ислямът държи мюсюлманите малко прикрити. И рядко биха отворили къщата си за друговерец. Докато оманците се гордеят с постигнатото, затова те канят да ти покажат къде живеят, да опиташ вкусната им домашна кухня. За тях е голяма чест, че ти чуждоземецът си дошъл и си почел техния дом. В Дубай никой не би те допуснал до дома си. Може да правят бизнес с теб, но остават емоционално дистанцирани. Докато в Оман непланираните и неорганизирани срещи и възникнали приятелства са нещо съвсем естествено. Това е вълшебно преживяване за пътешественика – да се потопи в начина на живот, в традициите…", допълва г-н Стоянов.
По негови наблюдения из на Оман по улиците се движат предимно местни хора, нещо което не е характерно за региона, където голям процент от населението са чужденци – както в емирствата, така и в Катар.
В султаната е задължително жените да бъдат с покрити коси, но това важи само за оманките. Никой не налага подобно нещо на чужденките. Това се приема като културна особеност, а не като дистанция.
В Салала най-интересните места и преживявания са свързани с Индийския океан. Ненапразно я наричат "Южните Малдиви". Там основни атракции са наблюдаването на диви делфини и гърбати китове, плуването с шнорхел сред коралови рифове. От другата страна пък е безкрайната пустиня с джип-сафарита, пикници и спускане с бордове по дюните.
В Оман има няколко места, където гнездят прочутите големи зелени костенурки. Едно от тях е на 150 км от Салала, но те се наблюдават в определени месеци от годината. В замяна на това подводният живот с кораловите рифове е също толкова богат колкото на Малдивите. Защото няма рифове, които да спират вълните. Всичко вълнуващо каквото предлага Индийският океан, може да се види на място девствено и недокоснато от бързопулсиращия свят. Незабравими са и разходките с местните лодки доу, които се правят без нито един пирон и според легендите с такава Синдбад Моряка е стигнал чак до Индонезия.
Извън морските и пустинни приключения, интересен е дворецът на султана, който е негова лятна резиденция. Той се нарича Al Husn и е построен през XVIII век. Руините на древното пристанище Sumhuram, което е било използване още през IV век преди Христа, са разкрили пред археолозите множество артефакти. Там са и останките от двореца на Савската царица и гроба на бащата на Дева Мария. Градският музей на Салала разполага с голяма колекция от вкаменелости, керамика и ръкописи. На 33 км от града е средновековната крепост Така, силно напомняща фортовете на кръстоносците. Белоснежният мавзолей на пророка Бин Али с два купола и огромен саркофаг вътре е в малкото градче Мирбат.
"Кухнята на тази държава е великолепна, но типично арабската е примесена и с всичкото морско изобилие на Индийския океан – омари, риби, скариди", събужда апетита ни Петър и добавя: "В близост до Салала се намира най-голямата точка в пустинята Уахиба, недокосната от човека. Тя може да се посети с еднодневна екскурзия до изумителните червени пясъци".
Освен това човек може да наблюдава и два природни феномена съвсем наблизо. В провинция Дофар има "магическа" тропическа гора, която не абсорбира влагата на земята, а напротив, освобождава я, като по този начин подхранва всичко наоколо.
Друга загадъчна атракция е магнетичната планина между Мирбат и Салала. Ако спрете кола на пътя, тя сама ще изкачи баира. Струва си да припомним и, че в древни времена легендарният път за благовония е минавал през Салала. А провинция Дофар била наричана "Земята на тамяна", защото от нея ценната смола тръгвала към Европа.
