По дрехите посрещат
Въпреки че "кимоно" буквално означава "нещо за носене", много празници в Япония изискват именно тази специфична, дори някак необикновена дреха. Особено извън Токио традициите все още са силни в ежедневието на местните.
Така например още в детските години малките обличат кимона заради празник, в който се чества представянето им в шинтоисткия храм "като доказателство, че са оцелели да станат на 3, на 5 и на 7 години", уточнява Дора.
"Японците много обичат да имат снимки на малки, сладки деца, облечени в кимона и това е повод майките да наемат кимоно, да вземат унаследеното от братовчеди кимоно или каквото и да е там и да навлекат децата", допълва шеговито тя и така разбираме, че не всяко японско семейство притежава собствено кимоно.
Кимона се носят и при навършването на пълнолетие, а това се случва в средата на януари, като празникът е за момичетата и момчетата, родени в определен период от годината, всички те заедно стават пълнолетни във втория понеделник от календарната година.
Да се наемат кимона е често срещано. Лелята на Дора е омъжена за японец и при братовчедките ѝ семейството действа по различен начин: "Голямата ми братовчедка, когато настъпи пълнолетието ѝ, се облече в кимоно, мисля, че притежаваше, но малката ми братовчедка отказа, каза, че не я интересуват тези неща и няма кимоно. Голяма част от момичетата наемат кимоната, защото са изключително скъпи, богато изглеждащи. Започваме от 5000 лв. нагоре и таван няма. Ако искаш да го притежаваш. Ако е втора ръка, ще го намерим и на по-сносни цени."
Женските кимона за тържествени поводи са с много дълги ръкави, стигащи до глезените. Наричат се "фурисоде". Носят се от млади момичета до 26-27 години. Преди възрастовата граница била по-ниска, защото зависела от това дали жената е омъжена или не, но и тук съвременният живот променя традициите. С фурисоде младите дами могат да отидат на сватбата на приятелка, но не и на собствената си, за бракосъчетанието има отделни кимона – съответно за булката и за младоженеца. Дора притежава мъжко сватбено кимоно, но дамското все още е "цел" за колекцията ѝ. "Булчинското кимоно също е с дълги ръкави и е специфично само за този обред, не се носи по друг повод."
Специфика има и при обличането на кимоната. Примерът е с начина, по който те се загръщат при живите и при покойниците:
"Кимоната се загръщат с лявата страна отгоре. То е като халат, загръщате го с лявата страна отгоре, защото това показва, че сте жив. Сърцето ви е отгоре и вие сте част от този свят. Единствено труповете се загръщат с дясното отгоре, което показва, че сърцето им вече не бие, не са от този свят. Често в анимацията и хорър филмите ще видите, че духовете са загърнати обратно", разяснява Дора.
Друга любопитна подробност е, че кимоната се перат веднъж или два пъти годишно, а за да се случи почистването, се разшиват, изпират и след това се зашиват наново. "Кимоното не се носи директно върху кожата. Има слоеве. Носиш бельо отдолу ("джубан"), то е нещото, което се пере често. Тъй като платът на кимоното е обикновено ръчно правен и рисуван, колкото по-малко се пере, толкова по-дълго време оцелява красотата му." Разбира се, както Дора отбелязва, "има кимона и кимона". "В съвременни кимона има изкуствени материи, можеш да ги пуснеш в пералнята, да ги извадиш, да ги изгладиш и нищо няма да им се е случило. Но когато говорим за кимона, които струват над 5000 лв., обикновено те са 100% коприна, която е обработена."
Плюсът на разшиването и повторното зашиване след пране е, че кимоното може да се зашие в мерките на човека в момента. Промени в килограмите при японците няма чак толкова много, но пък има при забременяване. В кимоното за бременни е различен начинът, по който то се облича. "Те не носят стягащите обли колани, а по-меки."
А какво се случва под кимоното?
Споменатият джубан има мъжки и женски вариант. "Мъжкият е изрисуван. Женският е семпъл, може да е от коприна, никой не се свени да харчи пари за тези неща, както ние не се свеним да си купим копринено бельо, но са сравнително семпли като десени. Това, което виждаме от джубана, е бялата яка в кимоното, както и различни цветове яки. Мъжкият джубан обикновено е с тъмна яка, може да е с бяла, зависи какво кимоно се носи, но самите мъжки кимона са в по-убити цветове, по-скучни десени.
Когато се свали това скучно кимоно, отдолу джубанът е изрисуван в различни картини. Символика, че мъжката душа я разкриваш, докато женското сърце се носи на ръкава. То е да се види, красиво отвън. Затова женското кимоно е цветно, шарено, с дълги ръкави. Преди да се омъжиш, после ти пречат и затова ги срязват", шегува се Дора. Императорското кимоно пък има 12 слоя.
Японската култура стига до останалата част от света с кимоната, но и с хората, които ги носят. Като героите на анимационния режисьор Хаяо Миядзаки, номиниран за "Оскар", носител на тазгодишния "Златен глобус" за анимация с филма си "Момчето и чаплата".
Филмът, който само в Япония се казва "Как живееш?", бе обявен за последния на Миядзаки, макар че и преди той е казвал, че се оттегля. Януарския си "Глобус" 83-годишният режисьор получи в конкуренцията на популярни филми като "Стихии", "Спайдър-Мен: През Спайди-вселената", "Супер Марио Bros", "Сузуме" и "Желание". Прави впечатление, че носителят на почетен "Оскар" Миядзаки пребори свои колеги за филми, показани през 2023-та, когато "Дисни" отбеляза 100-годишнината си като филмова компания.
"За мен е доста биографичен този филм, особено ако сте запознати с изкуството на Миядзаки, препраща към всичките му останали филми, изведнъж се превръща в точка, която обединява всички негови филми досега в цяла вселена. За мен като фен на студио "Гибли" и на Миядзаки конкретно е толкова удовлетворяващо, защото всички филми, които съм гледала, придобиха още няколко слоя дълбочина, самосвързаха се всички останали истории през този филм", обяснява Дора, която има желание да гледа отново и отново не само "Момчето и чаплата", но и старите ленти на Хаяо Миядзаки.
Творци като Миядзаки, но и като писателя и преводач Харуки Мураками, който през 2024-а отбеляза своя 75-и юбилей, свързват Запада и Изтока, заради влиянието на европейската и американската култура върху тях, но и заради световната им популярност отвъд Япония, която привлича вниманието към тяхната интерпретация на японското. Дора разказва за срещата между културата на срама (източната) и културата на греха (западната) като набляга на подсилената тежест, която придобиват символите. Примерът е с лисицата.
"Лисицата в нашата култура и в по-голямата част от западната култура е хитро животно, което постига целта си. В източната култура лисицата е съблазнителка, може би като самодивата в българската култура. Кецуне или Гумихо (лисицата в корейската култура, с 5 опашки) обикновено е съблазнителка на мъже в тъмното и им изяжда черните дробове. Разказана от Миядзаки и Мураками, тя се превръща в митично същество, комбинирало всичките тези неща в себе си. Тя е символ вече не само на едното или само на другото, а на всичките тези неща едновременно, а може и на нито едно от тях, зависи как те ще разкажат историята."
"Това, което ме привлича в Мураками: той е абсолютният пример как азиатците разказват история. Никога не дават мнение по въпроса това дали е добро или лошо. Ти решаваш дали е добро или лошо. Решението винаги остава на теб. Те ти разказват факти", допълва Дора.
Или както е написал самият Мураками: "Няма грешно мнение, има само различно от твоето".
"О, те са много големи в Япония. "Бийтълс" в Япония са точно толкова популярни, известни и обичани, колкото са и на запад. В Хаконе има хотел, който Джон Ленън е посетил с Йоко Оно, той до ден днешен се пази като музей на светилото, дошло и дишало този въздух. Хората отиват в този хотел специално да го видят, защото там е бил Джон Ленън с Йоко Оно, защото там са били "Бийтълс" по някакъв повод. В самата сграда има много западно влияние. Наистина стара сграда, оцеляла дълго време, като влезеш в хотела, той е абсолютно западен като обслужване и интериор. Няма нищо традиционно японско в него."
Две произведения на Мураками са кръстени на песни на "Бийтълс". Едното е "Карай колата ми", другото е "Норвежка гора". И Чехов има влияние върху Мураками, както и джаз музиката, която той обожава (през 80-те е имал дори джаз бар на име "Котаракът Питър").
Мураками не беше издавал нова книга от няколко години до миналата 2023-та, когато на японски излезе "Градът и неговите несигурни стени". Най-обемното му произведение досега, над 1000 страници. Премиерата през април предизвика опашки пред токийската книжарница, където се състоя. На тях се наредиха и млади, и по-възрастни почитатели на Мураками. Преводът на английски, а може би и на други езици, се очаква тази година.
Впечатлението на Дора е, че Мураками е много популярен и на запад, и в Япония, но по различни причини. Различни са и книгите му, които хората тук и там предпочитат. "Чувството за хумор е малко различно", казва Дора, която е чела книгите на писателя и у нас, и в Япония. "Четях Мураками на английски. Японският не ми е толкова добър. Наистина усещането е друго. Изведнъж започваш да разбираш много повече от слоевете там, защото ги виждаш на живо. "Кафка на плажа" е една от любимите ми книги. Тогава за първи път се сблъсках с толкова сложни, многопластови герои, които Мураками обича да плесва и да ни стресира с тях. Изведнъж започнах да ги виждам в ежедневието и тогава те стават много по-реалистични, много по-истински и не толкова шокиращи. Толкова различни слоеве, че ти се объркваш накрая какво е, но да, разбираш го и го виждаш как съществува и го има."
"Богатството което ни дава, дълбочината, с която ни разказва Мураками в своите книги, е може би най-широката врата, която можем да отворим, за да разберем начина на мислене на Изтока", убедена е Дора.
За да прекрачите прага към Япония, чуйте цялото интервю с Дора Сомова в звуковия файл.
Изображения: Иван Нотев, Pixabay.com и генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
