Петър хаджи Берович, или Петър Берон (1799-1871), по месторождение котленец, е удивителен гражданин на света е отвъдвремеви енциклопедист и ерудит. Как се роди и израсна в лишената от елити нация този прочут възрожденец, защо завършва така трагично самотният му живот?
"Който има наука, не изпадва никога." – поучава в т. нар. "Рибен буквар" доктор Петър Берон, и така и действа цял живот, образовайки себе си и народа си всякога и колкото е възможно.
За починалия в Крайова просветител говорим с професор Кирил Топалов, професор Румяна Дамянова и богослова и писателя Ивинела Самуилова.
Кирил Топалов не се колебае да употреби термина "гениалност" във връзка с Петър Берон, като изтъква енциклопедичните му познания и приносите му в много области на знанието, при това в различни науки. Румяна Дамянова отбелязва заслугите на Петър Берон в сферата на създаване на нормативния български език и българската граматика. Спира се и на недостъчното проученото му дело, вкл. съпоставката в различните преиздания на Рибния буквар. Ивинела Самуилова говори за "краснописанието" тогава и сега, посочва и връзката между езика, богослужението и начините на употреба на буквите, с които си служим.
Според участниците названието "Рибен буквар" идва доста по-късно като име на изданието. Проф. Дамянова съобщава, че това се случва поради добилото популярност име сред народа, а източник за размерите на тази популярност ни е цариградски вестник от 40-те години на XIX век, където писмено е документирано това.
