Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Европейското земеделие не е конкурентноспособно заради общата селскостопанска политика"

Павло Мартишев: Полските фермери понасят сериозни загуби, но няма украински дъмпинг

Една от най-тежките преговорни глави между Брюксел и Киев за присъединяването на Украйна към ЕС ще бъде земеделската политика, смята експертът

| Интервю
Снимка: АФП

Ако преди две години светът се опасяваше от "игри на глада" заради липсата на украинска селскостопанска продукция, сега фермери от цяла Европа протестират срещу украинския внос и срещу Зелената сделка. Полша заговори за временно затваряне на границата с Украйна за украинско зърно и други култури, а гневни фермери разсипаха 160 тона продукция от товарен влак, който пътува към пристанището в Гданск.

Спорът за зърното започна, след като войната в Украйна и оттеглянето на Русия от зърнената сделка почти изцяло затвориха основните черноморски транспортни пътища, а това принуди Украйна да търси алтернативни сухопътни маршрути. Така големи количества зърно се озоваха в Централна Европа. В някои страни това предизвика големи протести на земеделски производители, които се опасяваха, че украинското зърно ще понижи цената на местната стока. Такава беше ситуацията и в България.

Темата за ябълката на раздора между Киев и Варшава - земеделието - коментира в предаването "Събота 150" на БНР Павло Мартишев, анализатор в Центъра за продоволствие и развитие на земеделската земя към Киевското бизнес училище. Запитан политика или реален бизнес проблем стои зад това напрежение, той отговаря: "И двете."

"Нека започнем с политиката. Тези събития съвпаднаха с предизборната кампания в Полша и фермерите се възползваха от това, за да окажат натиск върху правителството. Виждаме определени връзки на тези фермери дори с Русия. А по отношение на бизнеса - като цяло европейското земеделие не е конкурентноспособно заради общата селскостопанска политика в Европейския съюз. Тя е създадена така, че да осигурява големи субсидии на фермерите. Това влияе негативно на ефективността им, защото нямат стимул да я подобряват - така и така ще си получават евросубсидиите. При украинското земеделие е тъкмо обратното. То е много по-конкурентоспособно, защото нямаме толкова много субсидии. Това се отнася за всички държави, в които секторът не е много субсидиран - например Бразилия. Сега цените в глобален план падат и полските фермери понасят сериозни загуби. И не само те. Стойността на продукцията се понижава на борсите в Париж и Чикаго, както и на други места по света."

Полски фермери в столицата Варшава, 27 февруари 2024 г. Снимка: ЕПА/БГНЕССъщевременно цените на торовете се покачват, което задълбочава проблема, отбелязва Мартишев.

"Няма украински дъмпинг. Нещо повече, има един много интересен факт - през последния сезон Полша внасяше зърнени култури от няколко европейски държави. Украйна не беше единственият вносител на полския пазар. Защо купуваха зърнени култури от Унгария, Словакия и други европейски държави, ако има достатъчно полска продукция? Количеството украинско зърно за полския пазар не е чак толкова голямо. Повечето от нашата продукция, която влиза в Полша, минава транзит към пазари от трети страни през пристанищата на Балтийско море или по сухопътните маршрути към Германия, Австрия, Италия."

Но полските фермери, а и не само те, твърдят, че украинското зърно е много по-евтино, защото се отглежда с помощта на пестициди, които са забранени в Европейския съюз. Именно оттам идва дъмпингът, според земеделците в няколко страни членки. Отговаря ли украинската земеделска продукция като цяло, а не само зърнените култури, на европейските стандарти?

"Не всички украински фермери са готови да отговорят на стриктните европейски правила, особено във военно време. Приходите падат, а европейските стандарти оскъпяват продукцията. След победата обаче ще успеем да отговорим на стандартите", смята Павло Мартишев.

Това е в интерес на производителите на вече преработени храни, които биха искали да участват в общия европейски пазар, посочва експертът. По думите му, дори след края на войната европейският континент няма да е основен пазар за украинската зърнена продукция, защото мащабите на Африка и Азия позволяват много повече продажби. Там няма толкова строги изисквания, колкото в Европа, което ще позволи и по-евтина стока.

Снимка: БТА

Отговаря ли украинската продукция на стандартите?

"Твърденията, които се разпространяват в Европа за "евтиното и нискокачествено" украинско зърно, което ставало само за фураж за прасетата, са класическа руска пропаганда. Украинската продукция всъщност представлява висококачествени зърнени и маслодайни култури и рафинирани растителни масла. Наистина, когато говорим за определени видове кисели млека, сирена и други преработени храни, не всички отговарят на европейските изисквания. На практика Европа е защитила пазара си на преработени храни."

И все пак - предстои дълъг път, при който протестите на европейските фермери срещу украинската продукция ще продължават, което ще доведе до мерки от отделни страни членки на Европейския съюз - било затваряне на граници, било връщане на ставките на митата от предвоенния период. Как ще се отрази това на украинското земеделие?

"Подобен развой би бил негативен, особено за фермери, които изнасят преработени храни, месо и зеленчуци. За зърнопроизводителите няма да е чак толкова болезнено, защото засега доставките на тяхната продукция се извършват основно по морските пътища и са насочени към африканския и азиатския пазар", коментира Мартишев.

Макар и да признава, че европейските фермери имат известно основание да протестират срещу Зелената сделка, украинският експерт по земеделие е убеден в необходимостта от по-екологичен подход и че страната му ще отговори на критериите след края на войната. 

Според Павло Мартишев една от най-тежките преговорни глави между Брюксел и Киев за присъединяването на Украйна към Европейския съюз ще бъде именно земеделската политика. Това ще е коз в ръцете на Москва, с който да сее раздор и да се надява да жъне политически бури в Европа.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна