"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен, вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период момински седенки, придобил вида на млад ерген, но отличаващ се с присъщите си хтонични белези (липса на една ноздра, златни зъби или огнени очи, асиметрия във физиката – куц, гърбав, едноок)" – пише проф. Рачко Попов в изследването си "Светци и демони на Балканите".
Народният култ към свети Тодор на Балканите обединява всъщност култовете към двама християнски светци, живели през ІV век – св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тѝрон. Фолклорният образ на св. Тодор го представя като страховит ездач, а календарният отрязък, който му е посветен, е опасно, "пропускливо" време, преход, от една страна, между сезоните, от друга - между живота и смъртта.
"Изключително строго се спазва сексуалното табу, защото се приемало, че дете, заченато или родено през Тодоровата седмица, би притежавало свръхестествени качества. То може да се превръща приживе и след смъртта си във вампир, върколак или караконджул."
В Северна България образът на самия светец се осмисля като страховит нощен ездач, който излиза от гробището и обикаля селското землище със своята майка или съпруга, наричана Баба Тодоричка.
"Нещо, което е слабо познато и слабо изследвано, е представата за демоничните Тодорови коне или конници – продължава разказа си доц. Банкова. - Между другото, тази представа е характерна и за митологията на сърбите, румънците и власите.
От митологическа гледна точка отдавна известна и доказана е медиативната функция на коня като посредник между света на живите и отвъдния свят на мъртвите и прадедите. Конят е животното, което може да предизвести смъртта например. Знае се, че на коне яздят злосторниците като чумата и холерата. Позната е и представата, че във вид на получовек-полукон, подобно на античните кентаври, по време на мръсните или некръстени нощи от Коледа до Богоявление бродят опасните караконджули. Обикновено се приема, че това са превъплътените души на починалите през мръсните дни и Тодоровата седмица хора."
На север от Стара планина българите вярвали, че демоничният, "вкаракончен" и "овампирчен" св. Тодор обикаля нощем с белия си кон и наказва стопаните, които не съблюдават забраната за работа, като белязва тялото им със синини и рани с формата на конска подкова. Нощните Тодорови коне и конници носят болести и смърт на хората, които не спазват традиционните за Тодоровата седмица забрани, причиняват злини на замръкналите пътници. Най-опасна, при това не само през този период, е дълбоката нощ, преди да пропеят първи петли, когато демоните са най-силни и могат да навлязат в човешкото пространство, а обиталища на отвъдните сили са кръстопътищата, местата, където се получават завихряния, сметищата, местата, където се оттича вода.
Според друго вярване, свързано с преходния период около Тодоров ден, светецът забожда главата си в земята и така я затопля и опложда.
"Тези представи за него биха могли да обяснят защо именно към неговия празник календарно са прикрепени голям брой момински гадания за Женитба – отбелязва доц. Банкова. – Защото през различни дни от Тодоровата седмица момите навремето поставяли под възглавниците си овесени или царевични зърна, като вярвали, че ще се омъжат за момъка, когото сънуват. Със същата цел засаждали няколко стръка чесън, които наричали на различни ергени. Стъблото, което най-бързо расте, показва за кого ще се омъжи момата."
Многопластов и колоритен, образът на свети Тодор е ту покровител, ту страховит демон, едновременно наш, близък и български, по думите на доц. Петя Банкова, и пълен със заемки и препратки към балканското и европейското пространство. Тодор също така е сред високопоставените в йерархично отношение светци, които имат не само един, а 2-3 празника през годината, доколкото освен т. нар. зимен Тодоровден, му е посветен и летен патронен празник. Тези светци по правило се радват на особена почит.
Още по темата:
Снимки: архив, личен архив, Pixabay
