Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Кушията на Тодоровден – една непресъхваща традиция

Снимка: БГНЕС

Тодоровден е винаги седмица след Сирни Заговезни – в първия съботен ден от Великденските пости. Разположен на границата между зимата и пролетта, народният празник е посветен на конете.

Вярва се, че обредните действия на този ден ще осигурят здраве и добър приплод при конете. Обредните хлябове, които се месят за Тодоровден, често са във формата на подкова, конче, кукла. Върху тях се слагат чесън, орехи, царевица.

В народните представи свети Тодор язди бял кон и е покровител на конете, но също така е сред тъмните сили, които върлуват през Тодоровата неделя – седмицата преди Тодоровден.

Според преданията, светецът-конник обикаля след залез слънце заедно с вампири и караконджоли, прегазвайки с коня си хората, които са навън по това време. Затова през Тодоровата неделя действат много забрани –не се излиза след залез слънце, не се работи, спазва се строг пост. Всеки ден от тази седмица има свое име – Чист или Песи понеделник, Куц или Крив вторник, Празна или Луда сряда, Въртоглав четвъртък (не се преде, не се върти чекрък и пр.). Най-опасен е петъкът, наричан Черен или Шамотен. Според вярванията, тогава излизат всички болести и човек трябва да е особено предпазлив, за да не се разболее. Забранено е да се мият и дори да се сресват косите – против главоболие, оглушаване и умствени увреждания.


По нашите земи Тодоровден се чества още от Средновековието. В него българите обединяват почитта към светите великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон - християнски светец-воин, загинал мъченически през 306 г. Половин век след смъртта си той се явил на архиепископа на Цариград Евдоксий, за да спаси християните от неволно прегрешение. Император Юлиан Отстъпник (живял между 332 и 363 г.), който правел опити за връщане на езичеството, през първата седмица на Великденските пости, заповядал да напръскат тайно всички постни храни на пазара с кръв. Християните щели да нарушат поста си, а след това той щял да се подиграе с тях и ги обяви за езичници. Според църковните текстове, с Божията намеса Теодор Тирон се явил на архиепископа, известил му наредбата на императора и му заръчал да предупреди християните да не купуват нищо от пазара, а да си приготвят варено жито и само това да ядат цялата седмица. В знак на благодарност, паметта на Свети Теодор Тирон се почита в първата събота от Великия пост. Вари се жито, което се благославя в храма. Светецът се почита и на 17 февруари, а празникът на Свети Теодор Стратилат е на 8 февруари.


Рано сутринта на Тодоровден жените раздавали от обредните хлябове на близки и съседи. Слагали от тях и в храната на конете. В някои райони тичали по улиците, като имитирали препускане на коне. Това се правело за здраве и плодовитост на конете и на младите булки.

Една от най-устойчивите фолклорни традиции, оцеляла и до наши дни, са конните надбягвания (кушии), организирани на Тодоровден. Някога участниците били главно ергени. Показвайки своите умения, те засвидетелствали пред родителите на младите девойки, че са годни за женитба. Рано сутринта, преди да е изгряло слънцето, момците водели конете на водопой, захранвали ги обредно с хляб и сол, почиствали ги и ги окичвали с мъниста, панделки, китки и нанизи от червени чушки.


И днес в някои райони младежката конна дружина първо минава през къщите на селото, а хората ги даряват с краваи и ги черпят с вино. Съществува и традиция преди състезанието три пъти да обикалят черковния двор, гробищата или селския мегдан. В този ден най-щастлив е победителят, който не само получава някаква материална награда, а и уважението на общността, тъй като е показал сръчност и физически качества.


В много селища и до днес се прави курбан, наричан конски светец, в чест на покровителя на конете. Това е и Денят на коневъдството и конния спорт.

А своите именни дни празнуват Тодор, Тодорка, Тодорина, Теодор, Тодора...

Снимки: БГНЕС

Още от категорията

Габриела Стоянова и етнографския ѝ музей в с. Горна Глоговица

Габриела Стоянова започва да колекционира старинни предмети още в ученическите си години. С времето събира солидна колекция, която от 2010 година е подредена в бившето кметство на с. Горна Глоговица. Предлагаме ви една фоторазходка в етнографския..

публикувано на 03.04.21 в 15:05

В малкото ателие на Коруджикови се раждат шедьоври от стъкло

Има хора, за които казват, че са родени „със стъкло в кръвта“. При тях нищо не разпалва така въображението и желанието за часове неуморен труд, както тази прозрачна материя, която може да добива невероятни цветове и причудливи форми. Работата..

обновено на 25.03.21 в 16:09

Шевици от Софийско пазят праисторически знания и мъдрост

„Праисторически символи в свилениците от Софийско“ е изключително интересно изследване. Книгата е в две части, автор е Юлия Боева. Завършила НМА „Панчо Владигеров“, доктор по изкуствознание, тя години наред е научен сътрудник в..

публикувано на 12.03.21 в 07:15