Има ли театър на миналото и театър на бъдещето, или театърът е винаги жив, неповторим и все същият? В Световния ден на театъра в "Нашият ден" говорят двама абсолвенти на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" – Силвия Болярска и Петар Андреев – за бъдещите сцени, за предстоящата раздяла с Академията и за най-човешката форма на актьорското изкуство.
В началото на разговора Силвия споделя как си представя своя театър на мечтите: "За мен театърът не е просто някаква много красива сграда с чудесна архитектура, която краси улиците. Театърът е това, което се случва вътре. Моят театър би бил много семпло пространство, в което се случва много смислен процес." Младата актриса вярва, че мисията на театъра е да замисля хората, да им дава смисъл и да ги потупва по рамото тъкмо когато трябва.
Петар допълва, че в един театър винаги трябва да има млада кръв, която да бушува непрекъснато – съчетание между новаторство и традиция. "Има много мои колеги и в по-долните курсове, които наистина вярват в театъра и се стремят да правят смислен театър", заявява той.
И двамата млади актьори вярват, че театърът е механизъм, който не се задвижва само от актьорите. Осветители, реквизитори, озвучители, шивачи, сценични работници – всеки един от тези хора има своето значимо място в процеса, а НАТФИЗ е първото доказателство, че всички могат да работят хармонично, разказват Силвия и Петар.
По думите на Петар не е нужно театърът да се дели на минало и бъдеще. В днешно време има нови сценични ефекти, като например видеомапинга, но театърът остава изкуство на момента – може да бъде разбран и усетен само на живо.
Според Силвия театърът си има правила и основни принципи, но това, което тя и колегите ѝ от класа на проф. Пенко Господинов са научили, е, че винаги може да експериментираш и научаваш нещо ново за сцената и за себе си. Тя споделя, че професорът, който нарича свой "театрален баща", не им е предал просто теория, а ги е научил да бъдат мислещи, действащи и преди всичко добри хора.
Класът на Силвия и Петар се състои от 21 души, които в последните години заедно са израснали духовно, осмислили са своя път и са научили много за себе си. Ето защо, по думите на двамата актьори, раздялата с Академията ще е емоционална и трудна.
Ако питаме някой зрител, той би отговорил, че представлението е по-вълнуващо от репетицията. Петар обаче отговаря с думите: "Репетиция, любов моя!" Репетицията, според него, е процес, в който всеки започва на чисто, за да научи нови неща за себе си, за да търси – защото театърът е непрекъснато търсене. Да се довериш на режисьора, да излезеш от себе си не е лесен процес, разказват Силвия и Петар, но на публиката е отредено да вижда само крайния резултат.
Още за персонажите в театъра и в живота, за най-нешлифованата човешка форма, която се пренася на сцената, и за вълнението от раздялата с НАТФИЗ – чуйте в звуковия файл:
