3
Една от най-значимите книги на Българското Възраждане “Рибният буквар” e издадена през 1824 г. в град Брашов (Австрия, дн. в Румъния). Тя променя изцяло посоката на новобългарското образование, каза пред Радио София д-р Ива Стоянова - уредник отдел "История на България през Възраждането 18-19 в." в НИМ.
„Името „Рибен буквар е дадено още през Възраждането. Това не е точно буквар, по-скоро е учебник, който дава начална грамотност на децата във всички сфери на светските науки тогава. Има енциклопедичен характер. Децата получават всички необходими познания, за да могат да добият една основа, която да ги подготви за реалния живот“ обясни д-р Стоянова.
В изданието са събрани познания за българския език, физиката и аритметиката, има молитви, нравствени поучения, добри съвети, басни и 12 илюстрации на животни. На последната страница от илюстрациите са изобразени кит и делфин, поради което е наречен „Рибен“, каза д-р Ива Стоянова.
Тя добави, че "Рибния буквар" вече е изложен в Националния исторически музей.
„Ние сме се опитали да представим този буквар по нов начин, който да е достъпен най-вече за младите посетители, а също така и за всеки един посетител, включително и чужденци, които не са подготвени. Така че освен оригиналния екземпляр, около него чрез снимки сме представили всички раздели, които включва буквара, като сме показали началната страница на всеки раздел и с кратки описания сме разказали какво съдържа. Освен това на едно пано сме разказали за личността на д-р Петър Берон“, уточни д-р Ива Стоянова.
Тя добави, че за най-малките почитатели на музея е оформен интерактивен кът с игрови задачи, чрез които децата ще научат интересни факти за буквара и учебното дело през Възраждането.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
