Това казва 9-годишната Цветина от Враца. Макар да има собствена библиотека с много книги, Цветина е записана и в обществената. Сега чете книга за момиче, което "не се отказва лесно и не може да се пречупи толкова лесно, колкото родителите си мислят".
Тя не смята за правилно това, че "някои родители се опитват да контролират живота на децата си – те да казват какво да учат и какво да работят". А книгите ѝ носят… щастие.
Важно е всяка книга да се пази и уважава, смята момичето.
"Книгите са много хубаво нещо. Много деца не четат. Искам да се обърна към тях – да започнат, защото ще е много по-интересно от тези телефони и електронни игри. И е хубаво, когато четеш, да си представяш това, което четеш."
Цветина се е научила да чете с помощта на майка си и баба си. Като била малка, са ѝ чели много книжки.
"Докато още не съм могла да чета, мама всеки ден ми е чела по една книжка за лека нощ, но сега аз преди да легна, си чета. Ако родителите не научат децата си да четат във възрастта, когато трябва, те ще се научат после много по-трудно."
"В моето училище някои деца четат, но други се занимават с глупости. Не мисля, че това е правилно. Трябва всеки да си носи по една книжка и да четат. Не трябва да се разчита на библиотеката, а ние да си носим сами. Аз чета и не ме интересува какво мислят другите за мен", продължава размишленията си Цветина.
"Четенето е много хубаво. Научаваш много думи, които от телефоните няма да ги научиш. Имам телефон, но не го използвам както другите деца – да играя и да гледам. Аз съм чела и електронно. Не ми харесва, защото започнах да недовиждам. Затова започнах да чета хартиени книги. Така ми е много по-приятно", допълва тя.
Цветина обмисля да направи и своя книга – "и с рисунки, и с писане", защото обича да пише. Чете на по-малката си сестра, измисля за нея истории, пее ѝ песни. Като порасне, иска да стане "журналист, репортер".
