Музикология или музикознание – от гръцки се превежда като музика и думи. Обект на изследване в музикознанието са произходът на музиката и нейното историческо развитие, теорията на музикалните елементи и проблемите на музикалното изкуство. Този музикален анализ цели да открои естетиката, хармонията и критиката за музикалните произведения. В своеобразна теоретично-хронологична линия се проследява процесът на развитие на музиката.
А музиката е може би най-динамичното изкуство, в което намират отражение историческото време, модерното и креативното, свързано с него, различни стилови разновидности, които се харесват в момента, ново звучене. Музиката следва настроението, емоциите, различните поводи, по които е създадена и звучи. И макар всички да се раждаме с любов към музиката, предпочитанията ни търпят с времето развитие, повлияни от едни или други фактори – лични и обществени. Така лека полека ние формираме нашите музикални предпочитания, а музиката своите традиции.
"В новата ми книга изследвам събитие с 55 годишна история, което е доста трудно и лично за себе си аз исках да започна още от началото на тези процеси, когато още през 70 -те години започват Софийски музикални седмици, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Диана Данова – Дамянова, главен асистент в Сектор "Музика" на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. В сферата на изследователските ѝ интереси са съвременните музикални фестивали, съхранение на културното наследство, проучването на непознати страници от българската музикална история.
Повод за срещата е последната ѝ книга със заглавие "Софийски музикални седмици. Студии върху историята и настоящето на фестивала".
Тя е издание на Института за изследване на изкуствата при БАН. Реализирано е по проект на Фондация "Международен фестивал "Софийски музикални седмици" с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" във връзка с 55-годишнината на фестивала.
"Най-старите издания на Софийски музикални седмици ми бяха най-трудни и най-интересни за проучване. Времето е различно и подкрепата за тези фестивали е била съвсем различна.
Трябва да подчертаем, че това е първият Международен музикален фестивал на столична сцена. Той е и най-дългогодишният ни международен музикален фестивал, който се провежда в София, тъй като най-старият е Варненско лято, който има още по-дълга история, той е от 1926 година...
За Софийски музикални седмици трябва също да подчертаем, че той нито една година не е прекъсвал, дори по време на пандемията от Covid - 19. Докато Варненско лято е имал прекъсвания.
При проучванията най-трудни бяха първите години на фестивала, тъй като и документи не са запазени много от този период, но все пак имаше свидетелства, които позволиха да се изгради история, каза още д-р Диана Данова – Дамянова от БАН.
Д-р Дамянова допълни още, че в момента в сферата на изследователските ѝ интереси са музикалните фестивали. Тя следи и навлизането на новите технологии в тази сфера, но смята, че човек не успява да проследи всичко, защото изявите са твърде много дори в национален аспект.
"Софийски музикални седмици не е с конкурсен характер, те са създадени да бъдат витрина на българската музикална култура. Замислен като международен музикален фестивал, той дълги години започва точно на 24 май, по традиция, времетраенето е било различно - между 3 и 5 седмици, а тази година за първи път ще има и Есенна сесия.
Това е многолик фестивал, многожанров, многоаспектен, много труден за изследване, защото много линии се преплитат в него. През годините е претърпявал различни трансформации.
Аудиторията е разностранна, но това е и ароматът на тези събития, защото публиката със своята реакция дава друг ракурс на събитието, изтъкна още д-р Дамянова.
