Разговорът по националните теми доминира пред обсъждането на европейския дневен ред. За пореден път липсват лидерски дебати – това са част от основните изводи от извършеното от Съвета за електронни медии наблюдение на предизборната кампания за изминалите избори две в едно на девети юни. Близо 60 на сто от българите обаче очакват с интерес провеждането на пряк дебат между лидерите на партиите, които участват в парламентарните избори, сочат данните от социологическо проучване на "Екзакта Рисърч Груп", реализирано по поръчка на СЕМ в периода 28 май – 6 юни сред 1050 пълнолетни в 71 населени места. Над половината от интервюираните казват, че успяват да разпознават фалшивите новини.
Данните от проучването сочат, че според 44 на сто от интервюираните социалните мрежи влияят на политическите нагласи и на политическия избор на българите, които ги ползват, а според 11% - не влияят изобщо, каза собственикът и управител на "Екзакта Рисърч Груп" Лидия Йорданова. Относно тези 57.2 на сто от хората, които според резултатите се самоопределят като разпознаващи фалшивите новини тя уточни:
"Те са по-скоро заможни, на възраст между 30 и 50 години, висшисти, жители на градовете, на селата, с две думи - елит, който няма как да си признае, че го лъжат, мамят и че става жертва на някакви манипулации и фалшификации".
63 на сто от интервюираните казват, че не проверяват допълнително източника на информация, когато се информират по предизборни теми от социалните мрежи.
Близо с 8 процента нарастват хората, които казват, че като цяло имат по-голямо доверие в медиите, базирани изцяло в интернет, в сравнение с традиционните медии – от 28 процента през март 2021 година, до 36,4 на сто през юни 2024 г. Директорът на дирекция "Дигитални програми" в БНР Иво Тодоров коментира:
"Аз малко съм изненадан от това, че има спад в доверието в радиото, защото според института "Ройтерс", радиото в Европа е медията с най-голямо обществено доверие".
Лидия Йорданова направи уточнението:
"В никакъв случай принципното свиване на радиоаудиторията, което виждаме по време на предизборна кампания и в изборния ден, не отразява общото отношение към радиата, защото ние правим и такива изследвания и замервания - какви са предпочитанията на най-елитните. Радиата и вестниците иманенно присъстват в предпочитанията на най-образованите и водещи прослойки".
