Възрожденският град Копривщица отбеляза своя празник на духа, един празник на историята и на фамилиите в града.
Многоуважаваната Райна Тотева е познат деятел, дългогодишен учител по литература и български език, автор на исторически изследвания за поета Димчо Дебелянов и за копривщенските кенета (тънки дантели, шити върху конски косъм, техника характерна за Копривщица). Самата тя е притежател на богата колекция от тези местни шедьоври, автор е и на книгата "Празници и делници в Копривщица през първата половина на 20. век“.
Преди дни, навръх Илинден, тя събра копривщенското общество и гостите на града в старото училище „Св. св. Кирил и Методий“, известно и като най-старото класно училище в България, за да представи своята нова книга, разказваща една малко позната тема, по която през годините се е премълчавала съдбата на така наречените "масърлие“. "Масър“ всъщност е арабското наименование на Египет, понятието е свързано с подема на икономиката в града и копривщенските занаяти след 1809 година.
Продукцията на копривщенските занаятчии – аби, чорапи, дрехи с прекрасна изработка и високо съдържание на вълна са много търсени в Египет, в Цариград идват египетски търговци, които на много добра цена изкупуват продукцията им. По-късно двама видни предприемчиви българи – Хаджи Дончо Семков Палавеев и Хаджи Иван Попмихайлов Маджаров, основават така наречената „Масърска“ компания, с копривщенски корени и седалище в Александрия, с клон в Кайро, и там на място те започват да продават продукцията на своя град.
Историята на гурбетчийската колония през която минават множество поколения, може да чуете в звуковия файл.
Важно е да отбележим, че традициите на Масърската компания основана през 1857-1858 година, продължават близа 90 години, до 50-те години на 20. век.
На хиляди километри далеч от родното място и от семействата си, гурбетчиите в Египет, чието арабско название е Мъср, наричани масърлиете, временно - по две, три и повече години, според обстоятелствата, отсъстват, за да печелят с поминъка си и осигуряват материално живота си и живота на своите семейства. Има масърлии по едно-две поколения, а някои и по три, прекарали в Александрия и Кайро по 40, 50 и повече години.
На някои места сградите, в които са се помещавали дюкяните все още съществуват, дори българи живеят на някои от адресите, макар да нямат нищо общо с тези родове. Но наследници на Шулевия и Сапунджиевия род от Копривщица посещават в последните години Александрия на частни начала, намирайки адресите вписани в търговските книги на техните прадядовци.
Книгата "Копривщенци в Египет - масърлиете" разказва с дълбочина по прекрасен начин тази история.
Текстът проследява основните моменти в еволюцията на традиционните гурбетчии; анализира социалния състав на първо и второ поколение масърлии, имущественото им състояние и съдружническите им взаимоотношения и проследява социалния им живот и проявите им.
Автор на предговора на книгата е доц. Петко Христов – уважаван историк, изследовател и автор от Института за история и фолклористика към Етнографския музей при БАН. Прочутите копривщенски фамилии: Мочкови, Братя Драгийски, Шулеви, Ослекови, Каравълкови, Хаджинейкови, Каравълкови, Салчеви, Старирадеви, Сапунджиеви - всички те са намерили място в подробности в новата книга на Райна Тотева, но и не само копривщенци влизат в съдружие в Кайро и Египет и Александрия, но и още една немалка колония от село Душанци, свързана с личността на Тодор Душанцалията.
Чуйте вълнуващия разказ на Боян Бочев в звуковия файл, както и думите на авторката Райна Тотева.
