Екстремните климатични явления от последните седмици, като възникналите пожари у нас, показаха тежките дефицити в подготовката на държавата и общините да предпазят хората, земеделието и бизнеса от глобалното затопляне. И ако преди години се пренебрегваше и дори отхвърляше, че съществува такова явление, сега поне се наблюдава промяна в българското общество, смятат от Коалиция за климата.
Магдалена Малеева, учредител на екологичната инициатива „Горичка“ даде пример с проучване на Европейската инвестиционна банка, според което 79% от българите смятат, че климатичната криза е сериозен проблем, 50% са били засегнати от проявленията й и само 6% са скептици по отношение на въздействията й. Тя приветства домакинството на София на 61-вата сесия на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) към Организацията на обединените нации (ООН).
Нашите политици демонстрират пълен провал по отношение на климатичните политики, каза Тодор Тодоров, енергиен експерт на екологично сдружение „За Земята“. Той участва в Националния експертен съвет по изменението на климата, но изтъкна, че за десет години е свикван едва четири пъти, което е показателно за отношението на държавата по темата. А в случаи на наводнения или горски пожари, местните власти се оправдали с климатичните промени. Когато е време за превантивни мерки, такива не се взимат, посочи Тодоров.
Намаляването на въглищните мощности е необходимо за овладяване на климатичната криза, тъй като адресира директно първоизточника й - въглеродните емисии, подчерта от своя страна Меглена Антонова, ръководител на екипа и програмите на „Грийнпийс“ - България. Тя разясни, че като конкретни политически действия, предприети от последните правителства е създаването на Пътна карта за климатична неутралност на българската икономика и разписани в нея конкретни дати за ограничаване на определени проценти на въглищни мощности. Предвид политическата ситуация обаче, отново се коментира предоговаряне на Картата, а заедно с нея и Плана за възстановяване. Меглена Антонова поясни, че в Пътната карта се говори за 2038 г. като крайна дата за затваряне на въглищните централи, без да са заложени междинни дати.
От Коалиция за климата - България посочват също, че липсват ясни цели и планове за декарбонизация, с цел дългосрочна климатична неутралност. По последни статистически данни на Европейската агенция по околна среда, през 2021 г. страната ни е имала най-енергоемката и въглеродно-интензивна икономика в европейския регион, което я прави неконкурентоспособна.
По данни на Европейската комисия (ЕК) континентът ни се затопля два пъти по-бързо в сравнение с останалите, а България като част от Югоизточна Европа и в близост до Средиземноморието е една от най-уязвимите зони.
Борислав Сандов, бивш вицепремиер по климатичните политики и съучредител на Коалицията, критикува пропуски в създаването и изпълнението на Стратегията за адаптация към климатичните промени, както и дългогодишната липса на въздушни пожарни.
ЕК е изчислила, че 1 евро, вложено в мерки за климатична адаптация, спестява 14 евро за погасяване на щетите след това, когато парите за адаптация са вложени навреме, посочи Сандов и препоръча страната ни да бъде много по-активна по отношение на мерките за адаптация към климатичните промени.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
