Прилагането на технологии и дори изкуствен интелект в образованието може да подържа интереса на децата към ученето. Етично и под ръководството на човек, но и с указанията, които Министерството на образованието най-после даде за използването на компютърните системи.
Евелина Кръстева казва, че от детската градина, през училището до целия живот технологиите ще са с децата. Като директор на 43-та детска градина в София тя е сигурна, че технологиите, че дори и изкуственият интелект няма да замести учителите в преподаването на човешкото в малките човечета.
"Ами новите технологии - интерактивните дъски. Това са новите технологии на този етап. Всички учители са отворени за нещо повече", казва тя.
- Децата как ги възприемат тези интерактивни дъски? Сега, децата те са в една такава специфична възраст, в която всичко им е интересно, ама?
- Да, харесва им. Макар че в един момент има вече малко и насищане, нали, от децата. Те много бързо губят интерес. Искат все нови и нови неща.
- Технологии или играчки?
- Трябва да се играчки. Трябва да се играчки, според мен. При нас сега, да кажем, повече са играчки. Днешните деца и прави впечатление, че някак си не успяват толкова самостоятелно да се организират в игра. Винаги така трябва някой да им подаде нали как точно да се случи, нали да … да има организирана игра. А всъщност хубаво е те самите да правят организация на играта. Да ги оставим свободно.
- То нали това също се учи?
- Не знам. Нас кой ни е учил да играем. Излизаме навън и започваме да играем. Измисляме някаква игра.
- Може би мама и татко повече се организират с телефоните поотделно и затова?
- Може и това да го има. Или пък просто специфика на поколението
И Гинка Златанова, директор на седма детска градина, район „Триадица“ в София казва почти същото и допълва:
"Те са част от живота им. Те технологиите ги виждат навсякъде около тях"
Но освен като директор на детска градина Гинка Златанова е била и учител. А като баба на внучка наблюдава буквално от първия ред как технологиите са и с най-малките от старта на живота им.
"Даже са и по-напред от нас. Раждайки се, вече аз виждам моята внучка как самата тя си.., на 4 години, си прави заявка коя песен иска да изпее на телефона, идва песента, пуска друга, прави си миксовете. Децата не са извън реалния свят. Значи ние … ние ги въвеждаме с играчките. Бибот, компютърни игри. Интерактивната дъска, която използваме. С таблети също имаме. Примерно, излизаме в нашия двор с таблет или телефон се заснема калинката, охлювчето, след което се разглежда и се вижда как се движи така нататък", споделя опита си тя.
- Как решавате този въпрос с пренасищането с технологии?
- Ние работим по авторска програма, която ни създава добрата нагласа към света около нас. Родителските общности ни наложиха това ограничение. Гледането на телевизия, нали това, аз съм за тези неща, защото успокояват децата. И въведено в света, в който е изцяло дигитален в някои семейни среди, вече в … в детската градина, ние трябва да балансираме този момент, така че да се случват нещата по най-добрия начин.
- Ама, как го балансирате?
- Значи, имаме определено време, въведени са, нали, ограниченията с телевизията. Въпросът е доколко ние самите учители ще бъдем подготвени за този момент. Мисля, че още не сме готови. Още трябва, да.
Като част от подготовката на учителите за новите технологии, в средата на февруари МОН дори пусна насоки за прилагане дор и на изкуствения интелект в образованието. Това се случи над година, след като „Хоризонт“ за последно се поинтересува за похода на министерството по въпроса. И над две години, след като светът се запозна с първия масово използван, дори и от ученици, модел на ИИ – Чат Джи Пи Ти.
Дългоочакваният документ дава обяснение на различните видове ИИ. Дава и примери как учителите да подхождат. Основните насоки обаче са насочени към това учителите да го използват за подобряване на качеството на образованието, насърчаване на креативността, привличане на родителите в дебата за оценката на въздействието му в придобиването на знанията.
Но и с предупрежденията, че с използването му не трябва да се прекалява, че той е поддържащ, а не основен инструмент за работа. Документът предлага и примерни 5 стратегии, които директорите на училища могат да прилагат, за да развият успешна култура на изкуствения интелект в своите училища.
И директорите на детските градини в София - Евелина Кръстева и Гинка Златанова – са чели документа на МО. И го оценяват. Като положителна посока. Въпреки, че още го нямат в детските градини.
"Аз лично не мога да преценя до кога. Дали е „слава Богу“, все пак си мисля, че не е съвсем да е „слава Богу“. Може би той ще си има своите … своите предимства. На този етап няма как, без да съм видяла какво ще му бъде приложението, без да съм го видяла в действителността, да го отрека или да го да го приема на 100%. Децата, според мен, биха го приели. Те по-лесно приемат, не знам доколко учителите и до колко ще е приложим този изкуствен интелект в детската градина", казва Ивелина Кръстева.
"Това, че едно дете емоционално може да се свърже с учителя, няма как емоционално да се свърже с изкуствения интелект. А в детската градина това усещане за любов и емоция е значително важно, за да може да бъде успешно детето в своето развитие", допълва Гинка Златанова.
- Да разбирам, вие сте против изкуствения интелект в детските градини, госпожо Златанова?
- Не, не съм против. Казано ясно и точно, планомерно развитие, поетапно и поднесено с добрата доза професионализъм.
- А има ли я тази доза. Сега вероятно, като бивш учител и като директор сте чели какво препоръчва Министерство на образованието за въвеждане на изкуствен интелект?
- Ако започнем да използваме интелекта, всъщност трябва да бъде с определено време. Защото всъщност детето психически трябва да е съхранено.
Валентина Венкова от Център за творческо обучение, който от години помага на образователния сектор да се ориентира в новите технологии, също е чела насоките на Министерството на образованието за прилагане на ИИ. От срещите си с учители и директори в страната Валентина Венкова казва, че ще мине време, преди всички да повярват, че ИИ е по-скоро партньор на учителите, а не заместител в образованието.
"Във всяко едно отношение в работата ни. Генериране на идеи, генериране на документи. Създаване на задания за учениците, създаване на тестове, проверка на тестове. Това не означава, че те изземват функции от нас като специалисти. Това само означава, че те ни помагат да свършим работата си малко по-бързо и може би малко по-добре", казва Венкова.
- Там какво ви харесва и какво не ви хареса?
- Мисля, че няма нещо, което да не ми харесва и което да не е вярно. Нито в стратегията, нито във всичко останало като насоки, което сме чували. Може би трябва да имаме малко повече опит, натрупан от практиката, тъй като всички твърдят, че ползват изкуствен интелект за едно или друго нещо, в личния си или професионалния си живот. Но все още сме в много ранен етап на експериментирането, така че има път да извървим.
- Навременна или ненавременна?
Абсолютно навременна е. Много важно е участието според мен на специалисти, които имат експертиза в сферата на психологическото развитие на децата и учениците, тъй като все пак в до една определена възраст, да кажем до пубертета, учениците все още изграждат много фундаментални умения. Това са умението за критично мислене, умението за колаборация с други живи същества. Тоест, изкуственият интелект може да бъде част от обучението, но той трябва да бъде много внимателно премерен и да не е, да със сигурност. Да, типично за възрастта до 3 е децата да са едно до друго, но всяко да играе само за себе си. И това трябва да се и се променя по принцип след това. Истината е, че точно заради персоналните технологии като че ли децата малко по-трудно се самоорганизират като група. Това се наблюдава в училищата, в детските градини. Тоест и тук изкуственият интелект няма нищо общо. Нали това е технологиите като цяло, да. Според мен наистина трябва много дозирано и премерено да се използват. По предназначение, тоест дори да ползваме технологии, отново да е в споделеното пространство. Отново да е като част от група, а не всяко дете само по себе си да си работи само в своята си презентация. Аз съм детско- юношески психолог. Мога спокойно да кажа, че до 3 без технологии. До 7 само под ръководството на възрастен, за ограничено време. Тук обикновено се говори за между 15 минути и едни час. Като един час е по-скоро към 7 годишна възраст. Технологии в училище да, както в начален етап така и по- нагоре. Но тук вече наистина е много трудно да се каже точно колко, защото има огромно значение какво точно правят учениците. Тоест, ако те имат конкретна задача, ако тя е съобразена с изискването да се работи в група, . освен индивидуално, нищо не пречи повече от един – два часа на ден.
- Извинявайте, замислям се, говорейки, разказвайки ми тези работи, министърът на образованието наскоро каза, че е време да се замислим дори матурите да ги направим с електронни носители, а не на хартия. Сега, при положение, че има препоръки до 3 години, това, до 7 години- онова, как можете да… да се случи това, след като всичко вече влиза в технологията?
- Все пак матурите и въобще външното оценяване се появява, започва да кажем 4-и клас нагоре, така че няма. Не противоречат на това, което казах преди малко. Ами вижте, цял свят всъщност от, така, западното полукълбо отдавна е минал на електрони, не е цял, но да кажем голяма част от развитите държави са минали на електронни изпити, тестове. И моите деца също от време на време правят такива в училище. Да, не са матурите, но няма нищо лошо в това. Истината е, че носителят като че ли твърде много става центъра на вниманието, а ние говорим за съдържание тука, не само за носител. Това не отменя писането на ръка. Само това да кажа. Това също е важно.
Валентина Венкова от Център за творческо обучение съветва учителите и директорите – било на детски градини или училища, да не чакат, а "директно да скочат, както казваме на жаргон, в студената вода" по отношение на прилагането на технологии в образованието.
А от разказа на директора на седма детска градина, район „Триадица“ в София научаваме как „скачането в студената вода“ дава и положителен ефект за образователната система.
"С нашите деца бяхме в 121-о училище. Имаме едно приемствено гостуване, за да се запознаят с условията в училище. Учениците ги посрещнаха с електронни играчки и електронните и роботи, които бяха, нали, показваха ляво дясно и реагираха според заданието на самото дете. И всъщност се движиха по определени параметри", казва Златанова.
- Децата от детската градина, те не го посрещнаха като нещо ново?
- Не. Още по-интересно стана. Даже едното дете е записано в друго училище и казва: „Искам да бъда тук.“, при което, нали, аз си дадох ясна сметка, че нашите училища вървят смело напред в идеята да са модерни и да са дигитализирани.
Подробности в звуковия файл.
