Години наред България се опитва да направи от туризма индустрия по модела на Италия и Гърция. Успехите са съмнителни, но пък е важно да се отбележи, че е имало времена, в които чужденците не са били добре дошли в страната ни.
През август, когато слънцето е закачено за небето и няма мърдане, над цялата ни страна като че ли виси табела с надпис "Във ваканция сме. Ще се върнем през септември". Властелин на лятото е туризмът. На това лято, през този век. Невинаги обаче е било така. Поне в Русе.
Ето какво пише във вестник "Дунавска правда" от 1963 г.
"През Русе минават десетки хиляди курортисти и туристи от капиталистическите страни. Мнозина от тях идват с конкретната задача да насаждат буржоазното влияние, а някои да подтикват към противонародна дейност враждебно настроени, неукрепнали политически хора. Мнозина от тия туристи-недоброжелатели пренасят порнографска и друга упадъчна литература, плочи и магнетофонни записи на извратена музика, сочат образци на модни танци, прически и тоалети".
За тази бележка и за туризма в Русе етнологът проф. Николай Ненов, директор на музея в града, коментира:
"От снимки от 1967 г. вече виждаме, че има обрат. Виждат се хора, танцуващи туист. Има едно смекчаване на властта, един опит да се придобие малко по-човешко лице. 1968 г. пък България организира Световния фестивал на младежта и иска да има по-различно лице. Най-общо казано, опитват се хората да вземат парите и на западняците. Опитват се да направят нови сувенири на Русе, да направят по-добри услугите за всички, които идват. Т.е. опитват се да се държат по-нормално. Оттогава можем да говорим наистина за мисъл за туризъм в Русе".
Тази мисъл за туризъм и до днес се опитва да се развие сред управниците на Русе, но общо взето без особен успех. Поне вече няма забранена музика или упадъчна литература.
Репортаж на Ася Пенчева в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
