Необичайно високи температури на морската вода бяха регистрирани по българското Черноморие през настоящото лято. Какви са причините за това анализира Мартин Томов, който е координатор на кампанията "Живо Черно море“ в екипа на "Грийнпийс“ - България.
Какви са причините за високите температури на морската вода и как влияе това върху екосистемата в региона?
"Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в целия свят. Разбира се, причините за това бързо затопляне са климатичните промени, които са причинени от прекалената употреба на изкопаеми горива. Да, всички знаем, че планетата се затопля, но всъщност самото наше Черно море е доста по-уязвимо, тъй като то е едно затворено море и около него тези промени влияят много по-бързо. В последните 30 до 40 години то вече се е затоплило с 2 градуса, което е изключително много", обяснява Томов.
До какви други промени води това и как променя като цяло живота в Черно море и около него?
"Това е доста комплексно влияние върху различните организми. Една от най-видимите промени е това, че много видове, които са свикнали да живеят на по-топли води, всъщност най-вече от Средиземно море, сега стават все по-чести в Черно море. Един от тези примери са рапаните, които всъщност са инвазивен вид, и те са страшно вредни за екосистемата в морето, тъй като са привнесени през 50-е години и нямат естествен враг, което ги кара пък да ядат други организми, които са много ценни за цялата екосистема, за чистотата на водите. И се наблюдава всъщност, че броят им става все повече и повече. Те по принцип обичат по-топли води и се адаптират по-лесно от други организми", разказва експертът.
"Освен това се забелязват и промени често в структурата на морето, тъй като Черно море има три слоя, образно казано. Има три слоя на топлина на водата, които са с различни качества. Някои са по-солени, други имат по-малко кислород. Има най-горен, където са първите 200 метра дълбочина, където е по-голямата част от живота. Има среден, който се води така наречения среден студен слой, и най-долен, който е вече съвсем без никакъв кислород, но в последните години се наблюдава,че всъщност този среден слой става все по-малък и по-малък. Тоест, ако преди е бил от 200 до 500 метра, сега е примерно от 200 до 300 метра. Това са различни промени, които се наблюдават всяка година, но тенденцията е, че става все по-малък и по-малък, което пък влияе съответно и на горния слой, където е животът. Доста по-трудно е на организмите да се справят с тези промени", подчерта координаторът на кампанията "Живо Черно море“.
Тези промени виждат ли се с просто око? В началото на лятото се появиха информация, че Черно море е станало по-светло и по-тюркоазено.
"Това, което се вижда над повърхността, не на дъното, а отгоре, е основно свързано с тези новини за новия цвят на морето.Всъщност това е така наречената еутрофикация. Тя е феномен, който се появява регулярно. Представлява цъфтеж на фитопланктон. Това са едни малки организми, които се хранят с много от веществата, които ние изхвърляме в морето. Това са отпадни води. Това са продукти от селското стопанство. И тъй като има различни проблеми, които водят до това все повече и повече такива води да се изхвърлят. Всъщност това е един от най-големите проблеми за морето и цветът на морето позеленява, но в същото време те блокират голяма част от кислорода в морето. Както досега чухме, от долната част на този първи слой всъщност има по-малко кислород. Когато и отгоре морските организми са застрашени, всъщност те имат много малък диапазон, в който могат да живеят. Това ги прави по-неустойчиви", заяви представителят на "Грийнпийс“ - България.
Всички тези промени влияят ли на обстановката с пожарите и регионът става ли по-пожароопасен?
"Да, но регионът става по-пожароопасен най-вече именно заради климатичните промени и за съжаление, много рядко се казва, че всъщност всички тези пожари, които наблюдавахме последните месеци, освен че много от тях са причинени от хора, всъщност условията да са толкова сериозни и да са толкова чести са именно заради това, че има много по-дълга суша и много повече дни с високи температури. И се наблюдава едно голямо засушаване. Наблюдава се, че дните, в които има така наречените горещи вълни стават все по-чести и тези горещи вълни пък стават все по-интензивни, т.е. температурата в гореща вълна вместо няколко дена да е 38 градуса сега няколко дена ще бъде 40, пак образно казано, т.е. всичко става много, много по-интензивно и съответно условията за един пожар да се разрасне много по-бързо или да се разпали много по-яростно са много сериозни. Има и други промени, които учените очакват. Според моделиранията,които се наблюдават, които се правят в днешно време, всъщност районът около южното Черноморие, най-южно около Странджа ще стане един от много по-опасните райони за пожари в бъдеще", разясни той.
Какво можем хората да направим за флората и за фауната, както и за да подобрим ситуацията?
"Най-бързото и най-ефективно нещо, което хората като цяло могат да направят, е да спрем да използваме изкопаеми горива. За съжаление, това не се случва нито в България, нито в региона. В България, знаете, все още използваме въглищата като голяма основа на нашата енергетика. В Румъния пък например има нов проект точно в Черно море за добив на газ, който също ще повлияе страшно много на климата. Но има и друго нещо, което можем да направим. Това е така нареченото възстановяване на екосистеми", каза Томов.
"Наскоро ние от "Грийнпийс" - България публикувахме един доклад, в който говорим за това как можем да направим първата строго защитена морска зона в България, която всъщност ще допринесе и за справянето с климатичните промени, с адаптирането към тях, тъй като организмите, които са във водата, растенията там, те също абсорбират въглероден диоксид, както и дърветата на сушата", допълни координаторът в екологичната организация.
