Павлета Семова и Марина Василева от Банско джаз академия за смисъла на съществуването ѝ:
"Всеки артист от нас е различен, това дава по-хубав по-хубав резултат за бъдещото присъствие на младите, те да могат да се докоснат до нещо по-различно. Стараехме се да изглеждат максимално естествени като се качват на сцена. Има ключови неща, които могат да дадат резултат. Да ползват по-богата палитра от изразни средства.
Децата, които се записват са с различен опит и това е предизвикателство към нас. Имаше хубав клик и с чуждите ментори. Това е пътят на тези хора. Борис Петков, носител на Голямата награда, може да е следващият голям двигател. Селектирахме 41 участници от 103 кандидати."
Вили Стоянов и Милен Кукошаров от Брас Асоциация се включват по същата тема:
"Около млади хора е много хубаво. Чудя се за кой е по-позитивно. Всички имаме пропуски. Възможността да си говорим за музика като изкуство, а не както си говорят на улицата. Стараех се да докарам по-философски размисъл. Осъзнаване на това, което са поели като път. Като музикални мозъци по-скоро, отколкото като изпълнители." (Милен)
"Започвам да натрупвам опит като преподавател. Най-много липсват работоспособност, самодисциплина и страст към вербална комуникация. Изпадам в паника от празни погледи пред себе си." (Вили)
И отново Павлета и Марина:
"Много се надявам да намерим подкрепа да надградим. Трябва ни барабанист и басист, за да може Милен да им говори за творчество. Ние минавахме от режим "майка" до "горгона медуза". То е фатмащина, то е любов. Участниците нямат модели на работа, тепърва се изграждат, нямат модели за справяне със сценичната треска.
Не вярвам във финансовите награди - трябва да се научат да се препитават с изкуството си и затова заложихме на професионалните поощрения. Звукозапис, мастеринг и микс на авторска пиеса за едни, други получиха сцена и събития. Милен Кукошаров подари авторска пиеса, Вили подари себе си като гост-солист.
Да имат емоционално овладяване на големия материал - имаше отваряне на заключителния им концерт. Казвахме им, че хората слушат и с очите си."
Финалът е с Вили и Милен:
"Трябва повече време. Изключително важно е как децата се възприемат артистично. Главата им трябва да се отвори. На 13-14 годишна възраст всичко е "много яко", а няма разговор как е дадено изпълнение в техническо отношение. Разговорите са изключително важен акцент в уъркшоповете. Много сме зависими от говоренето. Музиката е трудна метафора за публиката. Има елемент на битка за красивото в музиката."
Кои са по-изявените имена в джаз-академията и подкрепящите я институции - в звуковия файл:
