Пожари и висок градус на световните конфликти - седмичен обзор на международните събития

Смъртоносен пожар североизточно от Атина изпепели над 100 квадратни километра.  Огнената стихия обгърна гръцката столица с облаци гъст дим, взе жертва и унищожи десетки домове, преди да бъде овладян. Хиляди бяха евакуирани.  

Редица държави изпратиха помощ за битката с пламъците. Смята се, че те са следствие от последователните горещи вълни в Южна Европа и малкото дъжд през тази година. Президентът Катерина Сакеларопулу напомни, че опазването на околната среда е отговорност на всеки гражданин. 

Турските власти съобщиха за евакуирано село и изгорели къщи при голям пожар в района на  Измир. Над 100 души участваха в гасенето, включени бяха самолети и холикоптери. 

Много сили и средства насочиха властите в Северна Македония към потушаване на пожара в планината Галичица.

Справянето с пожарите беше затруднено от безводие и жегите на Балканите - червен код за високи температури имаше и в Сърбия и Румъния. 

Градусът на световните конфликти ни най-малко не спадна.

Украинската армия продължи придвижването си в руската Курска област след изненадващото си нахлуване там на 6 август. 

Президентът Володимир Зеленски обяви че операцията цели защита на североизточните украински земи. 

Президентският съветник Михайло Подоляк, заяви, че навлизането е било необходимо, за да бъде убедена Москва да започне справедливи преговори за мир.

От украинското външно министерство допълниха, че страната не се стреми да превзема чужди територии, а да защити живота на гражданите си.   

От руска страна обявиха, че са отблъснали украинските атаки, целящи "проникване в дълбочина“ в Курска област. И че са свалили стотици украински дронове, предимно в районите на Курск, Воронеж и Белгород, където губернаторът също обяви извънредно положение заради зачестилите атаки и нарастващият брой цивилни жертви. 

Според руската страна войските й са продължили победния си ход в Донбас, въпреки украинските атаки в Курска област. 

Президентът Владимир Путин изтъкна, че това нахлуване няма да отклони Русия от целите й.

Междувременно руското правителство обяви, че отново забранява износа на бензин, този път за шест месеца. Решението е взето, за да се "поддържа стабилна ситуация" с цените на вътрешния пазар след значителното им увеличение. 

Като "пълна безсмислица" определиха властите в Киев разкритията в западната преса за украинска роля в саботажа на газопровода "Северен поток", който нанесе тежък удар на руските газови доставки за Европа. Темата от две години разпалва взаимни обвинения между Москва и Запада. Разследване в Германия установи, че украинец е основният заподозрян за акцията, а американските издания "Уолстрийт джърнъл" и "Файненшъл таймс" разкриха нови подробности.

Според публикациите, цялата схема е струвала около 300 000 долара и е била одобрена от президента Володимир Зеленски. Но ЦРУ го кара да спре. Атака все пак има и е по нареждане на тогавашния командващ украинската армия - генерал Залужни.

Германската обществена телевизия ARD съобщи, че украинските военни или разузнаването са замесени в атаката. Предполагаемите извършители на саботажа са наели германска яхта през септември 2022 г. и с нея са потеглили на пътуване в Балтийско море. Основният заподозрян е бил последно в Полша, която получава германската заповед за арест, но украинецът напуска страната и се връща в Украйна преди да бъде задържан.  

През седмицата бяха подновени преговорите за примирие в ивицата Газа и за освобождаване на израелските заложници, които остават в ръцете на палестинската радикална групировка "Хамас". Според „Уолстрийт Джърнъл“ най-голямото препятствие пред мира са всъщност лидерите на Израел и палестинското движение „Хамас“.

Предложеният от Вашингтон план предвижда първоначално шестседмично пълно прекратяване на огъня, освобождаване на заложници и увеличаване на хуманитарната помощ, докато воюващите страни преговарят за окончателен край на военните действия.

В обръщение пред турския парламент палестинският президент Махмуд Абас коментира преговорите в Доха като заяви, че не вижда светлина в тунела. 

Терористичното нападение на "Хамас", което предизвика продължаващата война в Газа, причини смъртта на 1200 души. Групировката взе над 250 заложници и все още държи 111. В Тел Авив отново имаше протест на роднини на заложниците, които призоваха световната общност да окаже натиск върху израелското правителство. Те отново изразиха недоволство от правителството на Бенямин Нетаняху и настояха да бъде сключена сделка за освобождаването на държаните от "Хамас" израелци.

Правителството на Нетаняху отчете като успех връщането по домовете им на почти всички израелци, евакуирани след атаката на "Хамас" от 7 октомври.

Американският президент Джо Байдън подкрепи лансираната от бразилския му колега Луиз Инасио Лула да Силва идея за нови избори във Венецуела. На въпрос дали би застанал зад такова предложение, Байдън веднага отговори: "Подкрепям го".

Изборната администрация в Каракас обяви след вота на 28 юли, че президентът Николас Мадуро е спечелил трети мандат. Опозицията обаче не призна тези резултати и твърди, че нейният кандидат Едмундо Гонсалес е спечелил. Мария Корина Мачадо, която фактически ръководи опозицията, но й беше забранено да се кандидатира, определи евентуално повторение на вота като "обида" към венецуелския народ. Тя попита дали трябва да има трети избори, ако Мадуро пак не приеме резултатите. А самият Мадуро призова Вашингтон да се фокусира върху собствените си избори и проблеми:

До леко разклащане на имиджа на технологичния лидер Илон Мъск доведоха техническите проблеми с интервюто му с Доналд Тръмп през седмицата в Екс. Мъск, който е собственик на платформата, лично водеше беседата. Той обясни, че закъснението се дължи на кибератака. Милиардерът подкрепя Тръмп за нов президентски мандат на изборите през ноември.

В Турция най-голямата опозиционна сила, Народнорепубликанската партия сезира Конституционния съд на страната с искане да отмени приетия наскоро закон за бездомните животни. От партията твърдят, че в общините, които са под неин контрол, законът няма да се прилага. 

Той предвижда милиони бездомни кучета да бъдат уловени и настанени в приюти. Ще бъдат умъртвени онези, които проявяват агресивно поведение или страдат от нелечими заболявания.

През седмицата хиляди хора излязоха на протести срещу закона. Според критиците му той ще доведе до умъртвяването на много безстопанствени кучета. Демонстрантите призоваха да бъде предотвратено недопустимо отношение към невинни живи същества.

Смята се, че в Турция има около 4 милиона бездомни кучета. Привържениците на закона настояват, че той ще реши проблема с нападенията от животни, случаи на бяс и пътни инциденти.

Но в страната има приюти едва за 105 хиляди кучета.

Наводнения на испанския остров Менорка наложиха зрелищна евакуация. 200 литра дъжд на квадратен метър за четири часа предизвикаха реки по улиците и принудиха обитателите на четири къщи на балеарския остров да потърсят убежище по покривите. Успешно бяха изведени с хеликоптер от Въздушната служба на гражданската гвардия. 

В Менорка следва оценка на щетите. Властите искат обявяването на зона на бедствие, което ще облекчи процедурите и ще ускори справянете с последиците от наводнението. Испанският министър на екологичния преход Тереса Рибера оцени високо работата на извънредните служби. 

Популярният уличен артист Банкси завърши поредица, в която украси различни места в Лондон с черни рисунки на животни.

В последната му творба на входа на зоопарка горила е повдигнала врата, от която на свобода излитат птици. 

Както обикновено, работата на известния артист провокира различни интерпретации.

Банкси е един от най-популярните улични художници по света, включително и заради своята анонимност и космическите цени на някои от произведенията му.