В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" гостува доц. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. След професионалния празник на работещите в минната и добивната индустрия той представя равносметка на случилото се през изминалата година и обсъжда предизвикателствата, които Зелената сделка и Европейският регламент за критичните суровини поставят пред сектора.
Според доц. Митев минната индустрия в България е една от най-бързо развиващите се в технологично отношение. Той подчертава, че това развитие не се изразява само в закупуването на нови машини, а обхваща всички аспекти на дейността в сектора.
"Инвестициите в обновяване на оборудването са значителни, като милиони левове се влагат в нови технологии и софтуерни решения", сподели той. В допълнение, условията за безопасна и дистанционна работа все повече навлизат в миньорския труд, трансформирайки традиционния образ на миньора. Днес миньорът е висококвалифициран специалист с компетенции в различни области", добавя доц. Митев.
Той подчертава, че необходимостта от суровини расте ежедневно – независимо дали има Зелена сделка или не. "Нашето технологично развитие и начин на живот променят потребностите ни", отбеляза той. В контекста на Зелената сделка Европа и компаниите в България, които са водещи не само по количество добити материали, демонстрират отговорен подход към добива на суровини, който е в интерес както на обществото, така и на държавата и бизнеса.
Доц. Митев изтъква, че в Европа се очаква значителен ръст в потреблението на ключови суровини като мед, алуминий и цинк до 2050 г.
Прогнозите показват, че нуждата от мед например може да се увеличи от 200 до 300 пъти. Това според него поставя въпроса: откъде ще бъдат осигурени тези ресурси?
В момента Европа внася около две трети от суровините от трети страни, което налага необходимостта от повишаване на независимостта чрез проучване и разработка на нови находища.
Минната индустрия в България демонстрира ангажираност към опазването на околната среда, като за последните години е инвестирала над половин милиард лева в тази насока. Пример за това е новото находище в Крумовград, където водата, използвана в процеса на добива, излиза с неутрално pH и по-добри качества от питейната вода. "Малко производства могат да се похвалят с три пречиствателни станции по потока", отбеляза доц. Митев.
Чуйте разговора в звуковия файл.
