Бързо приетата в началото на август от народните представители поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняваща пропагандата, популяризирането и подстрекаването към идеи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация, предизвика (очаквано) остра реакция, крайни мнения, обвинения, дълги обяснения, аргументиране, манипулативни твърдения, лични нападки. Български учители започнаха подписка с настояване спорната поправка да бъде отменена. До момента подписалите се са близо 600.
В рубриката "Всичко за образованието" инициаторът на учителската подписка Борис Илиев, преподавател по български език и литература в Националната природо-математическа гимназия, сподели: "…Нашите аргументи трябва да бъдат и са по-различни от останалите, тъй като всеки един, който вижда по някакъв начин проблем в тези поправки, го вижда от собствената си гледна точка. Нашата учителска гледна точка засяга ежедневния ни живот като преподаватели и затова искахме тя да бъде много конкретна, едновременно с това много умерена, както отива на българските учители – те са едни умерени хора…Те най-вече трябва да бъдат сигурни, а тези текстове, може би писани с добри намерения, да няма пропаганда в училище на каквато и да е тема, свързана с каквато и да е идеология, само по себе си това е нещо, което никой учител не би дръзнал да не подкрепи. Проблемът е, че, така написани, те създават несигурност у учителите докъде става дума за отказ от пропаганда и докъде би ни било трудно да съвместим тези текстове с изпълнението на служебните си задължения…"
Що се отнася до реакциите, последвали приемането на поправката, Борис Илиев каза: "Аз се радвам от една страна, че този дебат се получи… от друга – не. Радвам се, защото все пак бяха разменени аргументи – там, където не бяха речи на омразата, а наистина аргументи… От друга страна не се радвам, защото някак си тези приети допълнения на мен ми се струва…, че изместват най-важните теми за образованието…
В момента оценявам поправителната матура… участвам в националната комисия. Това, което виждам в писмените работи на зрелостниците, които не са успели през май да вземат изпита, е просто тъжно. Толкова тъжно, че някак в последните два дена дискусията около промените в закона ми изглеждат толкова дребни, че ме хваща страх не от заплахите, които съм получил, а от това, което чета… И ми се струва, че докато истините по тези теми не бъдат казани, дори да боли, че огромна част от зрелостниците и учениците не са достатъчно грамотни, тогава ние няма да отворим изобщо истински важните теми в образованието."
Друг огромен проблем според учителя е установената чрез изследване на Евростат сред младите българи критично ниска степен на склонност да проверяват истинността на публично оповестена информация, което ги прави податливи на манипулации.
В този смисъл не може да се преструваме, че няма връзка между преобладаващия модел на работа в българското училище - затрупване на децата с факти без критичното им осмисляне и изискване от тях да се доверяват на готови истини, често несъответстващи на възрастта им – и това, което наблюдаваме като реакции и поведение на обществото в случаи като този с обсъжданата поправка, забраняваща пропаганда, каквато според учителите не съществува.
"Работата ми е да науча учениците да четат текстове критично… Това е работата на един учител, но, за да я върши, той трябва да има свобода на разговор в класната стая и сигурност, че може да си я позволи.", каза Борис Илиев.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл
