Един роман, в който Бог се обръща към човека. Сюжет, който рисува една антиутопична картина за бъдещето, но говори за днес – за всички болни теми на времето, в което живеем.
В "Нашият ден" Радослав Бимбалов представя своя роман "Ти, подобие мое", който вече може да бъде намерен на Алея на книгата.
Оруел написва антиутопията "1984" през 1948 година като предупреждение за близкото бъдеще. Бимбалов споделя, че е подходил различно – написал е нещо, което вече се е случило. Отправна точка в повествованието е периодът след края на Covid-19 пандемията и преди началото на войната в Украйна. Това, по думите на автора, е време, в което човечеството е поело дъх, без да осъзнава колко много неща са се променили.
Основен мотив в книгата е този за изчезналото състрадание, като в антиутопичния сюжет присъства дори Агенция за емоционален контрол. Според Бимбалов състраданието е в основите на човешкия вид, а неговото осезаемо отсъствие е тревожно. Съпричастността днес е лицемерна, повърхностна или просто я няма.
"Искахме да накараме машините да станат хора, а превърнахме себе си в машини.", заявява писателят.
Бимбалов сам определя решението да пише от името на Бог като скандално, дръзко и може би нелепо в представите на някои читатели. Целта е книгата да избухне в душата на всеки, който я прочете, и да събуди въпроса защо сме склонни да приписваме на Бог своите недостатъци, своята жестокост, своята безчувственост и жажда за мъст.
"Много важно е да признаем злото в себе си, за да го победим. Във всеки от нас съществува зло, но ние сме склонни да го отричаме. Единствено разговорът със себе си, който е разговор с Бог, може да доведе до тази истинност.", казва Бимбалов.
Авторът подчертава, че основната тема в книгата не е нито религиозна, нито божествена. Във фокуса на размисъл е Човекът.
Чуйте разговора в звуковия файл:
