"Не е чак толкова трудно да се преподава на тийнейджъри. Зависи от опита на учителя. Работата е много интересна. Поддържа те млад, дава ти различна перспектива". Това обясни пред БНР Милена Минчева, 28-годишен учител по български език и литература. Тя е работила три години като журналист, а след това решава, че трябва да стане преподавател. В момента е част от програмата "Училища за пример" на фондация "Заедно в час" и работи в Димитровград.
"Ние, като учители се явяваме в роля, в която може да даваме пример и насоки. Оказвайки подкрепа и разбиране, си осигуряваме едни страхотни приятелства. Търсенето на златната среда за всеки учител е много важно. В часовете на класа успявах да създам по-приятелска атмосфера. Поставянето на граници е ключово".
Мобилните телефони винаги са били забранени за използване в час, коментира Минчева в предаването "Преди всички".
"В училището, в което работех, децата си оставяха телефоните в кутии. Трябва да мине период в отстояване на правилата. Децата са много адаптивни".
До миналата година тя е преподавала на деца със специални образователни потребност и на такива, чийто майчин език не е български. Минчева посочи трудностите при работа в мултикултурна среда.
"Трябваше да измислям нови и нови начини да ги заинтригувам. При учениците в предюношеска и юношеска възраст, когато нещата станат трудни, те просто се отказват. Литературата ни беше по-трудна. Започнахме да правим драматизации на по-голяма част от произведенията. В часовете по български преподавах правилата под формата на презентации и мисловни формули. Не съм искала да зубрят и научават наизуст".
Класната ми стая е отворена, заяви още тя.
"Канила съм родители, канила съм и други учители. Виждат как работя и изграждат доверие към мен. Нямам против родителите да бъдат свръх ангажирани.
Когато сме поставили ясни критерии, по които оценяваме, и сме подготвили децата за контролните, тогава няма поле за спор".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
