На 12 септември 1899 г. е роден големият български диригент Асен Найденов. Наричаха го стълб на операта, патриарх, доайен на българските диригенти през 70-те и 80-те години на отминалия век. И с пълно право - Асен Найденов беше на диригентския пулт 71 години, постави над 100 оперни и балетни спектакъла, дирижира 1318 оперни представления и към тази статистика трябва да се добавят и многото симфонични концерти, които той изнесе със Софийската филхармония, със Симфоничния оркестър на БНР и хорови - през 30-те години той ръководи известния хор „Родина“. Една голяма и успешна кариера, на която можем само да се възхищаваме.
Асен Найденов е роден във Варна. От малък учи пиано и цигулка, а като гимназист свири на виола в оркестъра на гимназията. След завършването заминава за София и се записва в Софийския университет специалниост "Право". Липсата на средства го принуждава заедно с няколко приятели да свири всяка вечер в известната софийска кръчма “Добруджански край“. След многото изживяни несгоди, през 1920 г. той заминава за Виена, където става студент във Виенския университет - композиция му преподава Йозеф Маркс, пиано - Пол де Кон. След една година Найденов продължава обучението си в Лайпцигската консерватория - учи композиция при Гренер, пиано при Тайхмюлер, дирижиране при Макс Хохкофлер, а има и възможност да присъства на концертите на най-големите диригенти в този период - Никиш и Фуртвенглер, и това за него е велика школа.
През 1925 г. Найденов е назначен за стажант-диригент в Софийската опера и цели шест години той има възможност да изучава оперната дейност в детайли. Първият спектакъл, който дирижира, е на 15 октомври 1930 г. - „Хофманови разкази“ на Офенбах. Първият спектакъл, който поставя самостоятелно, е „Дон Паскуале“ от Доницети на 6 април 1932 г. - в него участват най-изявените солисти на операта: Михаил Попов, Михаил Люцканов, Петър Райчев и Мария Милкова-Золотович - певци, останали в историята на нашата опера.
Постепенно Асен Найденов се налага като водещ диригент. За него режисьорът Михаил Хаджимишев разказва:
“Асен Найденов диша с певците и с невиждана сръчност и гъвкавост им носи спокойствие, възможност за пълна творческа изява, без това да наруши неговата концепция. Диригентското самообладание и сръчност, рефлексите и гъвкавостта му са пословични“.
През 1945 г. Асен Найденов е назначен за главен диригент на Софийската опера и продължава да дирижира най-разнообразен репретоар - с особено внимание към българските творби. Колкото и невероятно да звучи, през 1961 г. маестрото е пенсиониран. Веднага получава предложение от Малий оперен театър в Санкт Петербург, където поставя "Риголето“, "Отело", "Турандот" и "Летящият холандец", а веднага след това идва покана от Болшой театър в Москва. Дебютира на пулта с "Дама Пика", а с неговата премиера на "Дон Карлос" е открита новата залата на конгресите в Кремъл. Едва тогава у нас забелязват, че са сбъркали и отново го назначават за главен диригент в Софийската опера, а от 1979 г. той е почетен диригент на състава.
Асен Найденов умира на 10 септември 1995 г. - на 96-годишна възраст. Негов запис от 1982 г. е запазен в Златния фонд на БНР - той разказва за създаването на Варненските музикални тържества и неговото участие в тях. Чуйте в звуковия файл, където има и музикален откъс под негово диригентство с участието на оперната певица Катя Попова.
