Женска кръв
На Пейо К. Яворов
Това почти неизвестно стихотворение на безсмъртната българска поетеса Дора Габе е поместено заедно с други нейни творби в новата книга, посветена на живота и творчеството ѝ. Съставители са Боян Ангелов и Анжела Димчева от Съюза на българските писатели.
Въпреки че времето от написването на някои стихове надхвърля един век, те звучат и днес модерно, актуално, вълнуващо. Времето няма властта да засенчи тази поезия, в която лудуват бързоструйните реки на живота и където меланхоличната носталгия се възвисява до неистово любородие. Родената в Добруджа поетеса тъгува за изгубеното след Първата световна война нейно малко Отечество, останало в пределите на Румъния. Бащата на поетесата Петър Габе бил осъден задочно на смърт от румънските власти, защото участвал в Тайна военна организация за освобождението на Добруджа. Ето защо до края на земните си дни Дора Габе поставя преклонението и обичта към България като своето най-голямо вдъхновение. Пропити с неизразима обич са стиховете, посветени на съпруга ѝ проф. Боян Пенев. Не крие своята сакрална привързаност към Пейо Яворов и вулканичната му поезия – пише председателят на СБП Боян Ангелов в послеслова към книгата.
В плановете на издателство "Богианна" често присъства родната класика, а творчеството на първата голяма българска поетеса заслужава да бъде припомнено с едно представително издание. Препрочитайки издадените през цели 7 десетилетия на XX век поетични книги на Дора Габе, издателят се е спрял на тези творби, в които изповедната лирична струя не само изобразява емоционалните гънки на душата, но и контаминира философски размисли с пантеистичен ракурс, с диалогичност на лирическия говорител, с опозицията "аз и светът", "аз и другият", "аз и самотата“, "аз и изплъзващото се време“.
В поетическата канава ще открием стихове от първата стихосбирка на Дора Габе "Теменуги“ (1908), от втората ѝ книга "Земен път“ (1928), от различни тематични ядра в следващите ѝ книги, които звучат актуално и днес. Тук е оформен цикъл "Добруджа“, в който срещаме емблематични нейни творби: „Родина“, „Молитва“, „Добруджанска песен“, „Добруджа“, „Роден край“, "На границата“ и др. Философските послания са заложени и излъчват енергетичната си светлина чрез най-доброто от знаковите книги "Почакай, слънце“, "Невидими очи“, „Сгъстена тишина“ и „Светът е тайна“. За разлика от досегашни издания на голямата ни поетеса, това изискано томче се отличава с ретро дизайн, а в края на книгата е включено важно допълнение: информация и снимки от новооткритото арт пространство „Дом Дора Габе“, намиращо се в оригиналния апартамент на поетесата, който СБП реставрира и организира тук забележителна музейна експозиция, регистрирана в Министерство на културата като Обществена колекция "Дом Дора Габе“ – допълва Анжела Димчева.
Димитрина Кюркчиева покани в “Артефир” съставителите на книгата Боян Ангелов и Анжела Димчева. Чуйте разговора в звуковия файл.
Дора Габе е българка от еврейски произход. Дъщеря е на Петър Габе – преселник от Русия, публицист и общественик. Литературните историци спорят за точната дата и място на нейното рождение. Според едни, които се позовават на документи в училищните архиви, тя е родена на 5 юли (или 11 юли) 1885 г. в с. Кюпелер (дн. Методиево). Според други изследователи Дора Габе е родена на 28.08.1886 г. (или 28.08.1888 г.) в Добруджанското с. Харманлък, дн. Дъбовик. Учи в Шумен, от този период (1900 г.) е и първото ѝ публикувано стихотворение „Пролет“ в сп. „Младина“, но завършва гимназия във Варна (1903). През 1904 г. започва да изучава естествени науки в Софийския университет, а в периода 1905-1906 следва френска филология в Женева и Гренобъл. Това е времето на творческия ѝ дебют със стихотворните цикли, поместени в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“. През 1907 г. се завръща в България и започва работа като учителка по френски език в Добрич. През 1908 г. излиза от печат първата ѝ стихосбирка „Теменуги“. Книгата е под редакцията на Пейо Яворов и според самите признания на поетесата намесата му е решаваща. Редактор е литературният критик и университетски преподавател Боян Пенев.
Кръщава се в православната вяра (1909 г.), преди да се омъжи за Боян Пенев. Тя е активна преводачка от полски, чешки, руски и френски. От 1911 г. почти до края на живота си пътува и пребивава многократно в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. През 1917 г. Дора и Боян заживяват отделно. През 1923 г. се разделят окончателно, но не се развеждат. По време на бракоразводното дело през 1927 г. Боян Пенев внезапно умира. През 20-те и 30-те години на XX век писателката изнася в България и зад граница десетки сказки по проблеми на българската литература и огласява злощастната съдба на родната ѝ Добружа. През 1925 г. Министерството на народната просвета ѝ възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) библиотечната поредица "Библиотека за най-малките“. През 1939-1941 г. е редактор на детското списание "Прозорче“. Поетесата е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1926) и негова дългогодишна председателка-Дора Габе разгръща дарованието си и в областта на детската литература. Дебютира в „Златна книга на нашите деца“ на Александър Божинов през 1921 г. Книгите ѝ за деца от 20-те до края на 60-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца, принадлежат към класиката в този жанр. Особено място в творчеството ѝ за деца (осъществено и в прозаични жанрови форми) заемат мемоарните импресии, събрани в книжката „Някога“.
От началото на второто десетилетие до 40-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията „Съвременна мисъл“, „Златорог, „Полско-български преглед“, „Демократически преглед“, „Листопад“, „Добруджански преглед“, „Изкуство и критика“ и др., във вестниците „Слово“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Зора“, „Женски глас“, „Мисъл“, „Съвременник“, „Вестник на вестниците“, „Дневник“, „Заря“ и др., в детските периодични издания „Светулка“, „Детска радост“, „Детски свят“, „Другарче“, „Детски живот“, „Росица“, „Славейче“, „Весела дружина“, „Прозорче“ и др.
Най-крупното ѝ преводаческо дело са антологиите „Полски поети“ (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характеристиките, „Химни“ на Ян Каспрович (1924) и „Анхели“ на Ю. Словацки (1925). Творби на Дора Габе са преведени в Австрия, Аржентина, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Канада, Куба, Ливан, Перу, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Турция, Украйна, Франция, Чехия.
След 1944 г. работи като съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947 – 1950). Общо е автор на над 55 книги – стихосбирки, книги за деца, както и на романите „Мълчаливи герои“ (1931), „Майка Парашкева“ (1971), на повестите „Малкият добруджанец“ (1927) и „Ние, малките“ (1946). Умира на 16.02.1983 г. в София.