Интервю на Ирина Недева с доц. Мартин Иванов и Пламен Трифонов в предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Днес се навършват 80 години от създаването на т.нар. Народен съд. Това е извънреден съд, действал в периода от декември 1944 г. до април 1945 г. като фактически орган на левия революционен терор. Това извънредно наказателно съдопроизводство води до ликвидация на внушителен брой представители на българската интелигенция, академичните среди, образованието, политическия елит, инженерните науки, всичко, което може да се яви и се е явявало като опозиция на т.нар. народна власт тогава.
"Народният съд е един от жалоните на революционнoто насилие, което се развива след 9 септември. Значително по-кървави са първите 20-30 дни, които позволяват едно безконтролно и ненаказано насилие, през което са убити или инквизирани десетки хиляди българи".
Това коментира пред БНР историкът доц. Мартин Иванов.
Той уточни, че различни авторитети дават различни числа. Цифрите, с които боравим, са много условни, отбеляза той.
"Между 9 и 30 септември - периодът, в който е взето решението и е приета наредбата закон за народния съд, са убити между 3 и 30 хил. души. Науката като че ли смята за най-обективни цифрите 7-8 хил. души, избити без съд и присъда. Никога техните имена няма да бъдат изцяло установени. Времето за това може би беше веднага след 89-а година. Ние така добре по българска безпаметна традиция пропуснахме тази възможност - да натрупаме един масив от информация за репресираните. Народният съд има за задача да канализира тази репресия, да я намали и през тези очи я гледат и част от некомунистическите министри или регенти с надеждата, че тези масови убийства и терор ще бъдат сведени до някакви по-нормални граници", коментира историкът в предаването "Хоризонт до обед".
Това, което се случва с Народния съд, е да узакони отчасти извършени вече убийства, изтъкна доц. Иванов. И добави: "Самият факт, че официалните данни, които изнася министърът на правосъдието пред политбюро на Комунистическата партия тогава, говори за 28 хил. арестувани заради Народния съд, след 30 септември, от които са съдени 10 хил. Какво става с останалите 18 хил. - не е ясно".
По думите му в периода септември 44-а до средата на 45-а година през трудово-възпитателните общежития, както са наречени концлагерите, са преминали към 180 хил. души.
Според него целта на всичко това е да бъдат премахнати всички възможни среди, в които могат да се зародят някакви алтернативи на властта. Същевременно текат и други процеси, един от които е за лично обогатяване, допълни доц. Иванов и посочи: "Третият процес е на освобождаване на достатъчно свободни площи в централните части на големите градове, в които да се настанят новите властимащи". По думите му междувременно тече и разчистване на лични сметки.
В ефира на предаването "Хоризонт до обед" говори и Пламен Трифонов, който е имал причини да съпреживява съдбата на Никола Петков.
"За мен Никола Петков е родова памет и политическа промисъл на моя дядо, който е бил член и секретар на БЗНС - Никола Петков", обясни той.
Според него подобни личности просто нямат шанс в новия червен ред.
По думите му и днес се вижда, че "в политическия ни елит се водят вътрешнопартийни борби, отстояват се външнополитически маневри и идеи, които трябва да бъдат изповядани като апаратчици".
Преди всичко трябва да се мисли за България, за чисто човешките ценности, които има българския народ, посочи Трифонов.
Не се учим от историята, каза в заключение доц. Мартин Иванов и попита: "Каква е гаранцията, че когато се отприщи новата вълна на терор, ние няма да попаднем и няма да сме сред тези 5-6% от населението, които ще бъдат осъдени да минат през различните форми - били те народен съд, трудови лагери или кой знае какво ще бъде измислено в бъдеще".
Цялото интервю на Ирина Недева с доц. д-р Мартин Иванов и Пламен Трифонов в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
