"Индустрията на видеоигрите има много проблеми, но един е много особен и с десетилетията се задълбочава. Става въпрос за унищожаването на видеоигрите, така че никой да не може да ги пусне. И нямам предвид физическото унищожаване на диска, така че копието да бъде унищожено. Става въпрос за всички копия на игрите. През по-голямата част от историята на игрите това не е било проблем. Много от игрите съдържат кода, който работи заедно с хардуера, за да играете на тях и това е. За онлайн мултиплейър игрите е малко по-различно. По-старите версии позволят на играчите да хостват сървъра, който управлява играта, а други хора да се свързват с него. Понякога ще ви дадат софтуера, за да направите този сървър самостоятелен и да се свържете с него. Но с времето все повече компании си казаха – "Хей, вместо да позволим на играча да хоства играта, какво ще стане, ако го направим вместо него". Това си има своите плюсове и минуси. Тук е проблемът. Индустрията на игрите има ужасен, ужасен опит в поддържането на собствените си игри.
Проучване от миналата година показа, че само 13% от публикуваните видео игри все още са достъпни от издателя в търговската мрежа. Какво се случва тогава, когато издателят поеме отговорността да управлява играта? Обикновено е доста добре, докато те поддържат играта. Но щом спрат, става кошмар. Индустрията се опитва да накара потребителите да преминат от модел, при който могат да запазят играта си, независимо кога приключва поддръжката, към модел, при който играта умира завинаги. Не съм фен на тези компании, които правят това. Защото броят на игрите, които оцеляват под каквато и да е форма за предоставяне на разположение в търговската мрежа, е много по-лошо от 13%.
Направих неофициално разследване на това преди няколко години. Открих, че процентът на запазените игри е под 3%. Мисля, че тази статистика може да дори и да е по-ниска от времето, когато направих това проучване. Това се усеща като бавен преврат за отнемане на собствеността от все повече и повече хора с течение на времето. Така издателите на видеоигри печелят милиарди, като ви продават игра като стока, без да ви казват колко дълго ще продължи. Целенасочено я убиват по-късно, така че оставате без нищо, но тогава те ще задържат парите ви."
И това не са наеми, уточнява американският геймър Рос Скот. Наемите на игри се продават като услуга, за която потребителят знае колко ще продължи. Докато издателите на видеоигри не искат да обозначават колко дълго ще продължи съществуването на играта, защото би навредило на продажбите.
"Това е толкова очевидно посегателство срещу правата на потребителите. И във всяка друга индустрия, компания унищожила това, което ви е продала, би било считано за незаконно. Ако само можехме да направим нещо по въпроса! Е, както се случва, ние имаме най-добрата възможност да предприемем действия по този въпрос."
Затова Рос Скот е започнал глобална инициатива – с помощта на петиции към законодателни органи, правителства и организации за защита на потребителите по целия свят, геймърите да окажат натиск компаниите да не "убиват" любимите им игри. САЩ е самоубийствена мисия, признава Рос Скот. В Канада и Великобритания има нисък праг за допускане на петицията. В Бразилия групов иск би проработил, обобщава той.
"Извън Съединените щати тази практика е много мъглява от правна гледна точка. Много правителства дори нямат закони за това. Не се шегувам! Ако успеем да намерим дори една голяма държава, която да санкционира тази практика, това може да поправи всичко. Защото за компаниите не е толкова скъпо да ви позволят да си запазите играта. Особено ако е не е поставено като изискване от самото начало. Ако една компания знае, че може да ви позволи да запазите играта си в една държава, може също да го превърне в глобална политика. Затова наистина може да е достатъчна само една победа, за да приключи това.
Историята около играта The Crew ме накара да предприема истинска одисея, за да видя дали мога да намеря някакъв възможен начин да накарам правителствата да проучат законността на унищожаването на играта ви. Чаках възможност като тази. Този проблем продължава от десетилетия, но обикновено засяга само малка част от играчи, които са твърде разпръснати, за да направят много. Повечето от тях просто спират да играят, когато индустрията убие играта, продължават с друга и индустрията разчита на това. Но като се случи като това с The Crew, това е все едно събитие от планетарен мащаб, което ни казва, че трябва да предприемем действия по въпроса сега.
Далеч съм от идеята, че съм най-подходящият човек. Първото нещо е - всяка продадена игра или лицензирана ще трябва да бъде оставена във функционално състояние, когато поддръжката приключи. Това не означава 100% перфектно състояние, но означава много по-добро от напълно неработещо. Освен това няма да изисква връзка с издателя или трети страни, за да продължи да функционира. Така че дори да се наложи да бъде "закърпвана" офлайн или чрез частен хостинг. Това е единственият начин. Всичко по-малко е играта да "умре". И да, това ще включва дигитални права, за да бъде вързана в интернет. Това ще важи и за игрите, които са безплатни. Защото ако ви е било продадено нещо като виртуален кон, но след това издателят унищожи играта, сега нямате ли достъп до вашия кон? Казаха ми, че "необезпокоявано притежание" е терминът за това, за което говоря тук. И накрая, тези правила не могат да бъдат заменени с лицензионни споразумения за крайни потребители. Тъй като това е начинът, по който компаниите се измъкват от този магистрален грабеж на първо място. Особено в САЩ. Няма смисъл да имате права, ако трябва да се откажете от тях, само за да играете игра."
През лятото ЕК допусна европейската петиция за разглеждане. Скот Рос разчита основно на нея, за да може не държавата, създала играта - Франция, а ЕС, като цяло да регулира законодателството.
"Европейската гражданска инициатива - тя е като другите петиции, но много по-голяма, тази е амбициозна. Ще ни трябват един милион подписа в целия Европейски съюз. Но и за това има известни уловки. В действителност повече от милион. Ще имаме една година, за да ги съберем. Ако се постарая с кампанията, може би ще успеем да получим. Но това е и най-слабата част от кампанията, защото докато сме готови, отнема месеци на ЕС да одобри вашето предложение, преди да започне подписването. Това означава, че има ще има месеци забавяне между сега и когато това стане публично достояние. Това е "целувката на смъртта", което означава, че ще загубим по-голямата част от инерцията от април. Отново това съм аз, който атакувам на всички фронтове и това е кампанията."
А в първите месеци на септември стана ясно, че френската компания Ubisoft няма да чака събирането на около милион подписа, за са стане проблемът на компанията и проблем на европейското законодателство. "Чухме ви", казаха от "Юбисофт". И само след 350 000 подписа в петицията добавиха офлайн режими към игрите, част от разновидностите на The Crew. Но не възстановиха основната версия. През Х Рос Скот реагира доста резервирано. Но и с надеждата, че решението на компанията е в резултат от "посоката, в която вятърът духа върху потребителските агенции в множество държави, разследващи законността на деактивирането на основната игра, продавана като еднократна покупка без дата на изтичане".
Въпросът за собствеността на игрите и правата на играещите е сложен, твърди адв. Христина Георгиева, самата тя от поколението, играло на Супер Марио извън мрежата, у дома. Нейната специалност в последните години е не само правата на потребителите. Но и правата, свързани със създаването и продаването на видео- и електронни игри.
"Тогава игрите се разпространяваха предимно в материални копия, все повече в момента са в онлайн версии, играят се онлайн, разпространяват се в дигитални копия – това е различно от чисто материалния носител на играта, който се купува и става твоя собственост като движима вещ. Много е важно да различим купуването от плащането, за да придобиеш правото да ползваш играта", коментира адвокат Георгиева.
По думите ѝ, авторското право дава на автора и на носителя правото да спре използването на произведението, ако реши. Но… трябва да се заплати обезщетение на лицата, които си увредил.
В условията за ползването компаниите пишат, че не притежаваш играта, а просто ползваш лиценз за достъп. Следователно, в 99% от случаите никой не ти дължи нищо, написаха български блогъри в дискусиите по темата. А адв. Христина Георгиева припомня, че няколко решения на Съда на Европейския съюз търсят отговор на въпроса дали продаваните дигитални екземпляри на игрите са съотносими към материалните. Според правилата в Европа авторът има право на първа продажба за материално копие. И при тази продажба се прекратява правото на автора да я заменя и "изключва", разяснява и адв. Христина Георгиева.
"Не е честно да си купиш нещо и една сутрин да разбереш, че не работи", признава тя. И допълва – много често закупуването става онлайн, а потребителят не чете общите условия.
Рос Скот не се отказва от Франция в защита на европейската инициатива за петиция срещу убийството на видеоигрите. Освен към френския регулатор за защита на потребителите, инициативата му изпраща и препоръчана поща до Ubisoft като част от опита да накараме държавен посредник да предприеме съдебни действия от името на клиентите.
"Това е все едно да имате собствен прокурор. Невероятно!", възкликва Рос Скот.
"Германияе една от малкото държави в ЕС, където националната агенция за защита на потребителите е достатъчно силна, за да действа по този въпрос", отбелязва още американският геймър. За останалата част от Европейския съюз има повече задънени улици, отчита той. Местните агенции за защита на потребителите били склонни да се занимават със случаи в съответната държава, а не с международни. Вариант е и Европейският потребителски център.
Адв. Христина Георгиева не вижда скорошен край на глобалната игра на котка и мишка между потребители и големи компании, чиито отношения се уреждат с различни за държавите и дори континентите законодателства. Тя е песимист, че едва ли ще се постигне глобално решение, което да действа еднакво навсякъде.
В България в момента в европейската петиция са се подписали малко под 4 000 души. За преминаване на прага на валидност у нас са необходими 11 000. Франция, Германия и Испания държат най- голямата бройка – между 26 и 81 хиляди души. В държави като Нидерландия, Швеция и Германия, Полша, Финландия, нужният праг е прехвърлен.
Нищо не е загубено, уверява адвокат Георгиева.
Шест държави вече са постигнали прага. Необходимо е това да се случи в още една държава в Европа, за да стигне тази петиция официално до ЕК и тя да започне законодателна процедура, пояснява юристът. Комисията не е длъжна да го направи, но трябва да се произнесе в 6-месечен срок от постъпването на петицията.
"Дори да не си фен на гейминга и видео игрите, дори да не играеш, може да подкрепиш тази инициатива, защото е добре за потребителите като цяло."
Христина Георгиева остава в очакване как ЕК ще намери баланса между законодателството за авторското право и това за потребителите, защото всяка от страните има своята правота.
Още в началото на инициативата Рос Скот оценява 11-те фронта на атаката като достатъчно стабилни. Според него случаят със спирането на "Дъ Крю" е само повод да се повдигне въпросът за "убиването" на нещо, което като геймър той смята и за произведение на изкуството. Затова сравнява унищожаването на играта като запалването на карти в музей.
"Ако ви е грижа да не загубите игрите си в бъдеще, това е най-добрият шанс, който ще получите, за да реагирате. Никой никога не е оспорвал законността на унищожаването на игри. И със сигурност никой не се е опитвал да го направи в такъв мащаб. Трябва да направя нещо от това, за да се опитаме да не бъдем обирани", категоричен е той.
"Не мога да кажа дали тази кампания ще бъде успешна или не, но съм сигурен, че ако хората положат минимални усилия, ние ще получим отговори по този въпрос и ще приключим по един или друг начин въпроса. Ако прокараме петициите, правителствата трябва да отговорят. Ако потребителските агенции получат достатъчно оплаквания, те вероятно също ще го направят. Ние няма да позволим да ни пробутват тази дъвка, че няма ясни правила. И ако спечелим, можете ли да си представите колко добре ще се чувствате в бъдеще, като знаете, че всичките ви игри са в безопасност. Ако загубим, поне ще ни бъде казано направо в очите, че в една демокрация никога не можеш да притежаваш видео игри, за които си платил. Без значение колко хора искат това да се случи. Предполагам, че това ще бъде урок по гражданство."
