От месеци наред американци, а и хора в други части на света, трепетно очакват развръзката от надпреварата като за много очакването е свързано с притеснение. От едната страна е Доналд Тръмп, който със заплашителен тон, особено изострен в края на кампанията, обеща през втория си мандат да търси отговорност на нелоялните към него, да налага мита и да осъществи масова депортация на недокументирани имигранти. От другата страна вицепрезидентът Камала Харис, която не е позната за някои, и за която някои смятат, че крие рискове. Харис е асоциирана с действията на администрацията на президента Джо Байдън. По време на кампанията Харис прокара нови идеи, макар и без конкретика. Основното й послание бе протягане на ръка към всички американци. Кандидатурата й бе подкрепена от редица републиканци и хора, работили за Тръмп.
Пети ноември е денят, в който Америка има последен шанс да гласува на националния вот тази година. Краят на една кампания, в която разцепена на две нация се отправя към урните да избере както членове на Конгреса, така и 47-ия президент на САЩ.
Това е краят на една безпрецедентна кампания, в която видяхме изненадваща смяна в кандидатурата на демократите. Кампания, в която видяхме два опита за убийство. Тя също мина на фона на крайни обиди и неспиращ поток от дезинформация. Това е кампания, в която близки, приятели и семейства спореха около най-обикновени факти. В навечерието на вота и двете страни в голяма степен са мотивирани от страха към другия.
Кампания, в която мерките за сигурността се увеличават със специални технологии за протекции на доброволците в изборните секции в някои щати.
Също от гледна точка на сигурността бизнесите в района на Белия Дом - в това число тези около метро станциите Farragut North и Foggy Bottom - бяха призовани да са готови с план като в същото време официални лица заявиха, че към момента няма конкретни заплахи и няма нужда да се издигат заграждения, но на една от веригите за бързо хранене на "Пенсилвания Авеню" до Белия дом бяха издигнати предпазни стени от шпертплат. Издигнати бяха и допълнителни високи железни заграждения около Naval Observatory в Северозападен Вашингтон - на "Масачузетс Авеню", където е домът на американския вицепрезидент.
Изборната нощ е Super Bowl-а на Вашингтон, както наскоро писаха в Axios. Заведения в американската столица се превръщат в препълнени с хора зали, в които се пият специални коктейли по повода, играят се специални игри и от огромни телевизори се гледа развоя от битката. В повечето от заведенията се очаква да са съмишленици на Харис, но има заведения и за феновете на Тръмп.
Има някакво напрежение в очакването на изхода тук - в една страна, в която политическата идентичност е залепнала за личностната идентичност и разговорите между хора с различни политически различия стават все по-трудно осъществими. Критиката срещу дадена политика често се приема като критика срещу самата личност. Напрежението е голямо, което доведе и до разговори за това как да си помогнем психически да оцелеем. Появиха се и статии със съвети в местни медии по темата - например да се опитаме да намерим нещо положително в другия кандидат, ако нашият загуби. Във Вашингтон няколко различни църкви имат служби с молитви за положителен изход от вота и мирно преминаване от една власт в друга.
Как коментират президентската надпревара трима гласоподаватели?
Признават, че се притесняват от реакцията на избирателите след приключване на вота. Уточняват, че не са особени привърженици на нито един от основните кандидати.
Александър Пачеджиев, който живее в Америка от над 20 години, сега е в метрорайона на столицата Вашингтон, каза, че ще гласува за Тръмп:
"Не ми харесва на Демократическата партия кандидат-президентът - нейните начини на мислене и като цяло демократичната политика. Не мисля, че (демократите) подпомагат средния и дребния бизнес, което за мен е най-важно, тъй като така си изкарвам парите. Аз лично се почувствах предаден относно много обещания, заради които аз вярвах в (Демократическата) партия и накрая си останаха просто обещания. Не веднъж, не два пъти, не три пъти, ами всеки път. И наистина сега не ми харесва. Виждам го като тенденция, че много се фокусират върху външната политика и много по-малко върху вътрешната".
Пачеджиев, който се описва като умерен републиканец, поясни, че не харесва крайното говорене на Тръмп:
"За мен цялата идея е, ако може Америка, двете страни, ако може някак си да намерят малко по-близка почва, малко по-близко поле, малко повече да се сближат. Според мен има прекалено много разединение в тази страна. И това с тези изказвания, аз не съм привърженик на тези изказвания, защото те допълнително, според мен ,допринасят за разединение. И за мен не виждам решение нито в единия, нито в другия. Според мен трябва да дойде следващата вълна - след четири години. Тогава може би ще има по-млади и по-модерно мислещи хора, по-умерени и от двете страни".
Лилия Хаджииванова, която е родом от Пловдив и сега живее в Ню Йорк, посочи, че гласува за кандидата на Зелената партия, като една от причините е разочарованието ѝ от политиката на Байдън в Близкия изток:
"Най-много ме притеснява това, че който и да спечели тези избори, при всички положения губим, защото демокрацията в САЩ все повече намалява, както виждаме сега, по време на демократичната администрация с Байдън - геноцидът над Палестина, който ние финансираме, подпомагаме, за който пращаме оръжие. Хората страдат икономически, наемите са адски високи. Полицията тук в Щатите е абсолютно брутална и всякаква форма на протест бързо бива прекратен и то по-насилствени начини. Все ще е зле. Може би единствената разлика е, че с Тръмп ще стане по-бързо, а с Камала Харис по-бавно".
Хаджииванова допълни, че се притеснява от насилие след вота:
"Всички около мен са супер стресирани. Знам, че много хора ще си отдъхнат, ако Харис спечели, но пък видяхме какво се случи, когато Байдън спечели - на 6 януари, когато консервативни активисти се опитаха да превземат Капитолия и нищо чудно това да се случи отново".
Мадлен Чолакова е от София, но от 30 години живее в Ню Йорк, поддръжник е на Харис, въпреки че би предпочела кандидатурата на демократите да е била избрана на първичен вот:
"Нямахме голям избор. Но така или иначе пред хаоса, който вече имахме с президента Тръмп преди четири години и пред така демонстрираната от негова страна любов към недемократични управления в Европа - тези на (Владимир) Путин и на (Виктор) Орбан и така нататък. Нямам друг избор освен да гласувам за г-жа Харис. Според мен изборът е очевиден за хора, които искат по-спокойно и по-сигурно бъдеще в лицето на Харис".
Чолакова допълни:
"Америка никога не е била толкова разделена. Знаете, предварителните изследвания на тези социологически проучвания показват такова равенство, че дори не може да се предвиди по никакъв начин кой в следващите няколко дни ще бъде избраният президент на тази огромна страна. Ако говорите с интелигентни хора, повечето съзнаваме, че при друго стечение (на обстоятелствата е трудно да се вземе решение),но изглежда това е болест на света в момента. И на българските избори не знаех за коя личност. И тук не знам за коя личност. Но времената са такива крайни и разделени. Да си стискаме взаимно палци".
При толкова близки резултати от социологическите проучвания всяко едно на пръв поглед малко нещо може да окаже влияние. В същото време, ако се разгледа едно от последните допитвания на Си Би Ес може да се заключи, Тръмп и Харис са с много близки резултати в колебаещите се щати - Пенсилвания, Джорджия, Северна Каролина, Аризона, Невада, Мичиган, Уисконсин. Oт Си Би Ес коментираха данните, като казаха, че това, което кара мъжете да гласуват, които не са гласували на миналия вот, може да помогне на Тръмп да спечели в щати като Пенсилвания и Аризона. От друга страна, ако кампанията на Харис успее да убеди седем процента от поддръжниците на Тръмп от 2020-а да си променят вота, тя би спечелила вота в Електоралния колеж с над 300 от нужните за победа 270 гласа, според Си Би Ес.
Темите за икономиката, сигурността и имиграцията, определено са важни.
Лагерът на Харис иска да получи голяма подкрепа от жени, дори такива, чиито съпрузи са за Тръмп. Ентусиазмът на жените, които станаха сякаш по-активни след 2022-ра, когато Върховният съд отмени протекциите за аборт.
Една политическа реклама породи противоречиви реакции. В рекламата с гласа на Джулия Робъртс една жена отива да гласува със съпруга си. Гласува сама, като в процеса по гласуването гледа в очите една друга жена и се усмихва - и избира Харис. После съпругът ѝ я пита дали е гласувала по правилния начин. И тя отговаря утвърдително. В клипа Робъртс казва “На едно място в Америка, където жените все още имат право да избират, може да гласувате, както си искате и никой няма да разбере”.
Подобни послания е имало на много места в Щатите на "лепкащи" листчета в женски тоалетни. От една страна това е жалко - че има представа, че обстановката е толкова поляризирана, че да избягваш да говориш с половинката си за избора ти, ако е различен от техния. Кампанията бе критикувана от консервативни кръгове, които я описват като обидна. Имало е крайни изказвания, като тези, че ако жена тайно гласува за Харис, ако съпругът ѝ предпочита Тръмп, това е равносилно на изневяра.
Темата за разделението по половете при този вот е важна, макар и Харис да избягва пряко да говори за това, че може да стане първата жена - президент на Щатите, като вместо това намеква като акцентира върху темата за абортите и свободата. Един от ключовете за победа е именно от ентусиазиран вот от избирателки, които виждат в Тръмп ограничител на завоюван с десетилетия напредък в междуполовите отношения (и които също така имат потенциала да убеждават хората около себе си да подкрепят Харис.) Дали обаче ще има толкова ентусиазъм, че да се спечели вотът? Ще трябва да се изчака, но смятам, че потенциалът е налице.
Кога можем да очакваме резултати?
В САЩ няма национална агенция, която е администратор на изборите. Всеки щат и Окръг Колумбия си решават сами как да се провежда гласуването, което може да доведе до разлика в това кога резултатите стават ясни. Някои от причините за това - много гласувания по пощата, които се обработват различно в различните щати и някъде изходът от тях става ясен по-бавно. На някои от колебаещите се места - като Уисконсин и Пенсилвания - не може да се броят резултати от гласуване по пощата преди деня на изборите. В Мичиган доскоро беше така, но имаше промени в закона и сега може да се брои по-рано. Конкретно за Пенсилвания първо се броят гласоветеq пуснати на мястоq и така няма да е изненадващо в началото да се види по-голяма подкрепа за републиканците, които по принцип в по-малка степен гласуват по пощата. Също поради тази причина няма да има нищо странно по-късно изведнъж да се появят голям брой гласове за демократите. И още един пример за забавяне на информация за изхода - в Аризона може да се пуска бюлетина по пощата до края на изборния ден. Подобно е в Невада. На тези места може да отнеме 1-2 дни преди да са ясни какви са гласовете по пощата.
През 2020- г. изходът от надпреварата стана ясен четири дни след края на вота. Дълго чакане би могло да се случи и този път.