Историята разказва, че той е в Париж, когато чува, че стената бива разрушавана, спонтанно се качва на самолета за Берлин, отива до стената, застава сред отломките до „Чекпойнт Чарли“ и започва да свири Бах. Около него се събират хора, музиката се носи като символ на свободата, великото музикално наследство на Европа трепти във въздуха, а кадрите обикалят света.
Тази вечер, на същата тази дата 35 години по-късно, в 19 часа музиката на великия немски композитор ще прозвучи в София пред парче от Берлинската стена в изпълнение на изтъкнатият български виолончелист Анатоли Кръстев. Една отворена покана към всички софиянци, българи, европейци и граждани на света да си припомнят и съпреживеят онзи момент на свобода, надежда и духовна връзка между различни държави и култури.
Събитието е част от фестивала за европейска солидарност „Стени“.
"Към мен се обърнаха проф. Александър Кьосев и поетът Кирил Василев и дори и не помислих да откажа. Идеята много ме ентусиазира. Името на Ростропович е респектиращо. Аз си спомних за много неща от неговия живот, които го принудиха навремето на напусне Съветския съюз, и то по начина, по който ставаше всичко тогава – той и съпругата му Галина Вишневская бяха психически малтретирани, концертите му биваха отменяни буквално минути преди началото, когато той вече е бил облечен и готова за сцената" – разказа за БНР-Радио София проф. Анатоли Кръстев. Той самият се е опитал да се срещне с Ростропович, когато е в Москва през 1971-ва, но тогава Ростропович вече е напуснал Московската консерватория.
"Това става след историята с „Архипелага Гулаг“ на Солженицин. Това са все истории, които отекват и днес. Целият този абсурд, на който бяхме подложени."
Чуйте цялото интервю на Лили Големинова с проф. Анатоли Кръстев и ще научите как той е преминал стената (докато още си е била издигната) и след това… се е върнал обратно; за това как виолончелото респектира околните; защо Ростропович е можел да свири на този студ в онзи ноември, за въпросите и отговорите между него и Ойстрах и още много от предисторията на това, което се случило тогава и ще бъде припомнено днес с универсалния език на музиката.
