Пропагандата е мощно оръжие, което оставя трайни следи върху нашия ум. Въпреки това, надеждата за промяна и преосмисляне никога не е изгубена, дори когато изглежда така. Историята на Цветомира Антонова, учител по история и цивилизации, разкрива как още от ученическите си години тя е преживяла моменти, които формират професионалното ѝ развитие и я вдъхновяват да стане пример за младите поколения.
Антонова разказва за специален епизод от своето детство, в който среща учител, дядо и една добродушна баба, чиято намеса се оказва решаваща. Историята се развива по време на Перестройката – период на политически и социални промени в края на 80-те години, който остава значим в нейния житейски път.
Тя си спомня как нейният учител по история е бил различен от повечето преподаватели по онова време. В разгара на политическите промени и след десетилетия на стриктна пропаганда, той имал смелостта да говори с учениците си открито и честно за престъпленията на сталинизма. Подходът му не бил стандартен – той не представял историята като написана от победителите, а акцентирал върху съдбите на жертвите, като разказвал за лагерите и жестокостите, които мнозина предпочитали да премълчават.
"Този начин на преподаване ме впечатли дълбоко", споделя Антонова. "Той ми показа, че историята е повече от фактология; тя е свързана с разказите на хората, с тяхната болка и стремеж към истина." Тази перспектива запалва в нея искрата да стане учител и да върви по пътя, който нейният учител ѝ е посочил – да показва историята с нейната многоликост и сложност.
Историята, обаче, не приключва в класната стая. Вдъхновена от училищния си пример, Цветомира разказала у дома какво са учили за сталинизма. Реакцията на дядо ѝ била неочаквана – той се възмутил до такава степен, че почти стигнал до насилие. Тогава се намесила бабата с думи, които остават незабравими: "Как не те е срам, ще биеш детето заради Сталин."
Този епизод става символичен за прехода от сляпа идеологическа вяра към осъзнаване и критично мислене. С годините и след множество разговори, дядото на Цветомира преразглежда своите убеждения. Това осъзнаване е плод на промяната в достъпа до информация и на новите разбирания за историята през 90-те години.
"Днес аз, на свой ред, се опитвам да бъда пример за учениците си", завършва Антонова. "Опитвам се да ги науча да обичат езика си, историята си и да се обичат един друг като съграждани. Да търсят думи на съпричастност, да строят мостове, а не пропасти."
Чуйте в звуковия файл.
