Това заяви в интервю за БНР Симеон Караколев, който оглавява Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), във връзка с огнищата на шарка сред дребните преживни животни.
Лятото по време на чумата в Гърция са били ликвидирани над 30 000 животни, а в Румъния – над 220 000, допълни той и посочи:
"На този етап ние имаме луд късмет!"
По-добре сега държавата да компенсира фермерите с пъти по-малко средства заради налаганите забрани животните да излизат да пашуват, отколкото да се стигне до много по-големи компенсации – за десетки милиони, при унищожаване на животни, изрази мнение Караколев.
По думите му, всяко алтернативно подхранване на животните сега коства ресурс, който фермерът не е предвидил.
"На фермерите трябва да се покаже час по-скоро, че държавата има отговорности, за да може те стриктно да спазват."
Днес един от траншовете на т.нар. украинска помощ влиза в Министерския съвет, съобщи още Симеон Караколев.
"Въпросът е какво правим след Нова година, когато вероятно украинска помощ няма да има, вероятно и война няма да има вече."
"За да има средства, да се изплатят в рамките на 2025 г., трябва да има европейска правна рамка, регламент. Тъй като това тежи адски много на бюджетите на държавите членки, допускам, че европейският регламент ще каже: "Колко държави искате такава помощ? България, Румъния, още 3. Да, обаче останалите 23 не искат. Ще намерите друга форма и други политики как да помагате", коментира съпредседателят на НОКА в предаването "Преди всички".
Според него е хубаво тези пари да ги има в бюджета.
"Напояването! Виждаме какво се случва – засушаване, изгаряне на площи, пасища, земеделска земя, ниски добиви, критични нива на водоемите. Те няма да бъдат достатъчни, но ако има такива средства, не само те, може да се говори за допълнително привлечен ресурс – дългосрочно финансиране, кредитиране, на ниво държава, трябва да правим нещо за това напояване! Трябва да се облекчава."
В момента с българската вода се поливат гръцки и турски култури, а после ги ядем, подчерта той.
Земеделието е в безтегловност в политическия хаос, гласи оценката на Караколев.
"Всичко стои в безтегловност. Една камара закони стоят и чакат да се гледат, да се изменят, нови закони да се приемат."
"От години алармираме, че БДС не е точно БДС, както го разбират потребителите. Кое е българско? Опаковката. Млякото му е от Унгария или от Полша, от Украйна, солта му е от Пакистан. Водата и опаковката са български. Ти ядеш млечен продукт по БДС, в който млякото не е българско", изрази позиция Симеон Караколев. По думите му, оказва се, че БДС и "Стара планина" са по-скоро стандарти, които следят за рецептата, а не за произхода на суровината.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
