"Разбрах, че не знаят кой е Нейчо Попов и то млади хора, които работят в театъра. Дадох си сметка, че времето лети изключително бързо. Живеем в много динамичен свят, особено сега. Винаги давам този пример: аз съм роден на "Хан Крум", навремето играехме на ръбче на "Раковски", сега не може да играеш на ръбче. Същите сетива ти трябват, обаче работят много по-бързо. Тогава мине една каруца, две коли имаше на кръст. Краят на София беше до Първа градска. От там започна всичко.
Навремето в нашия театър (като във всички) е снимано кой както може и с каквото може. Далеч сме от качество, далеч сме от мисълта някой да го поддържа. Тогава не е имало сървъри, облаци, дигитализиране. Снимковият материал е единственото нещо, което имаме, той вече е компрометиран във времето, съвсем нормално."
Другата причина за дигитализацията:
"Съвременният свят може да направи така, че снимки, които не са на фокус, да бъдат вече на фокус, да се изчистят от недостатъци. Програмата прави апликиране на образа и го довършва на базата на параметри, които има. В интернет пускат какви ли не варианти за домашно ползване, но аз дълбоко не вярвам в тях, защото те изкривяват истинския образ, затова всичко това при нас се прави на ръка. Всяка снимка се прави на ръка и се изчиства, има и вариант, в който оцветяваме, за да има и цвят и да си личи, че това е скок във времето.
Ние нямаме такива специалисти в театъра, но хората, които се занимават с дигиталното ни обслужване, са хора, които това работят. Аз нищо не разбирам. В крайна сметка chaque chose à sa place, както казват французите, всеки да си знае мястото. Аз нямам претенции. Няколко месеца го правим, но съм много щастлив, че има резултати и се виждат."
Окончателно резултатите ще се видят в нов сайт. Така театърът ще има две страници в интернет. Едната ще води към информация за постановките, билетите и т. н. Другата ще насочва към историята.
"За да не се бъркат двата свята. Днешният, в който работим, имаме новите програми, новите артисти, младите, тези, които в момента носят репертоара, заглавията, проблемите с тях, всичко това да е в сайта и един сайт само за историята. Това нещо ще се натрупва. Освен снимките, ще кача и пиесите, които са правени, и то с оригиналите, защото една пиеса, когато работиш с нея, претърпява сериозни промени по време на самия работен процес. Това е много любопитно. Откъде се е тръгнало и докъде се стига в работата.
Книгата, която имам от работата ми с Леон Даниел навремето, лека му пръст, е един от големите ми учебници, защото Леон по особен начин си озаглавяваше отделните сцени, по особен начин водеше артистите и аз всичкото съм си го записал. Това нещо го правят и артистите. Цялата тази информация се превръща в безценен дар, наистина безценен.
Аз имам и студенти. Онзи ден им дадох задача да напишат есе на тема Калоянчев. Те не знаят кой е Калоянчев. Колкото и абсурдно да ни звучи, това са хора на по 18-19 години, израснали са в среди, в които това не е било на дневен ред, изведнъж аз питам кой е Георги Калоянчев и те не знаят. Обаче моя работа е да знаят", продължава Сърменов.
На втория етаж на театър има стенопис с авторите, върху чиито текстове стъпва трупата на театъра. Над 80, от Шекспир и Молиер до съвременни български драматурзи. "Това трябва да се знае. Специална легенда съм направил." И това изображение ще е достъпно онлайн.
Не само сайтът, технологиите влизат в театъра, при това сериозно, свидетелства Калин Сърменов.
"Годишнина беше от рождения ден на Стоянка Мутафова. Направихме едно шоу като направихме холограма и млади актьори, в дигитално пространство, на практика играха със Стоянка Мутафова на сцената, което е смисълът на това. Разбира се, то е с емоционална стойност, но какво по-хубаво от това и какъв по-хубав спомен. Тези хора никога не са виждали Стоянка Мутафова, но играха с нея. Технологията е средство и ние трябва да го използваме", казва Калин Сърменов и допълва:
"Ако ние не носим в себе си тази необходимост, какво като има технология? Няма никакъв смисъл. Технологията не може сама да реши и да каже: "Трябва да направим портрет на Нейчо Попов". Ти трябва да ѝ кажеш: "Направи портрет на Нейчо Попов". Другото е по-сложно – без технология да направиш постановка. Сега изкарахме една премиера "Креват за двама", където почти няма и музика. Само един-два пъти вали сняг. Това е, но то е много сложно да се направи.
Опасността от тази т. нар. технология и такова мислене е, че то по някакъв начин те лъже, че постигаш сериозни професионални резултати. Липсата на познания в другата част на истинския театър, театъра, където се разказва психологическата картина на човека, ти дава усещането за самочувствие, че правиш нещо, когато прожектираш едни картинки на сцената. Имаме няколко такива случая напоследък, много модерни станаха, режисьори и режисьорки, които прожектират някакви неща на сцената и това вече се приема за страшен арт. Колко време да го гледаш това? 10-15 минути? То няма нищо общо с истинския театър, мое лично мнение. То отговаря на тази евтина потребност. Другата, задълбочената, изисква много повече усилия и много повече познания.
Едното не изключва другото. Не казвам, че не трябва да има, но залитането почва леко да набира такава скорост, че каруцата се е наклонила. Трябва да се знае какви са параметрите. Това постепенно ще се нагласи и каруцата ще застане в равновесие."
Време не достига, за да може да се използва изкуствен интелект на сцената, казва директорът на Сатиричния театър. Затова Гъливер от нова постановка може да е 3D холограма.
"Това е вариант, който обсъждахме, защото може да се случи и би било много любопитно. Седи убедително, ако се направи холограмата с добро осветление, както се мъчихме ние.
Правихме "Дон Кихот", Геро играеше Санчо Панса, аз играех Дон Кихот, реж. Бина Харалампиева. Направихме холограма на Дон Кихот, обаче не можахме да я направим като хората. Това беше преди 6-7 години. Опитахме се, работихме, работихме, стана доста мърляво и го махнахме. Така че и ние се опитваме да бъдем адекватни към времето. Все още самото усилие и продължителност на процесите е проблем."
Репетиционният период на нова постановка е паднал от четири на два месеца и така няма време да се направи нещо реалистично като холограмата на Майкъл Джексън например.
"Аз съм гледал концерта на Майкъл Джексън и е страшно впечатляващо. Разбира се, направено е така, както трябва, и чак те хваща за гърлото, но това по-скоро ме плаши, отколкото ме успокоява. Вероятността (ако ние прекалено обърнем внимание на това) да демотивираме хората, които в момента работят. Това е в основата, когато си директор и се грижиш за трупата, не просто за парите. Аз се грижа за трупата и за развитието на театъра. Технологиите ще демотивират младите хора, ако хипотетично предположим, че на сцената почнат да играят холограмите на артистите от онова зверско поколение. Каква да е мотивацията на младите?
То сигурно в един момент ще стане, но не вярвам, че това ще бъде принадена стойност към развитието на младия човек. Младият човек има нужда от примери, но те трябва да бъдат реални, защото той може да контактува с тях, може да задава въпроси и те да му отговарят на база на натрупания опит. Онова малко ще бъде наподобяване и "Аз сега те имитирам"."
Директорът на Сатиричния театър не приема критиките във Фейсбук. Изкуственият интелект доста поработил върху реставрираните снимки на актьорите, пишат хората.
"Даже не ми се коментира, защото за Парцалев казват: "Не си прилича". Но това е роля, той е гримиран. Как да обясня на тази гражданка? Приемам, че има глупаво отношение към тази идея, да не кажа по-силна дума. Фейсбук не е мерило, много моля, да сме наясно, че това е пространство, в което всеки може всичко да каже и преди всичко са идиоти. История, която показва липсата на логика дали има технология или не, показва, че трябва да има хора преди технологията.
Аз дойдох на мястото на Парцалев, лека му пръст, той си отиде и аз седнах на неговото място. Отворих чекмеджето на неговата гримьорка и то беше пълно с лична история, писма и какво ли не вътре. Не смеех да се докосна до тях. Дойдох при тогавашното ръководство и казах: "А бе, така и така, долу на Парцалев седят... може ли някой да ги прибере. Да, той нямаше близки, но приберете ги. Вътре има интересни неща за историята". Никой не обърна внимание. Направиха ремонт на гримьорните, изхвърлиха абсолютно всичко, отиде, ако някой е взел, даже дано някой е взел нещо... Всичко изхвърлиха на боклука. Нямат отношение към това.
Ние сме селска държава, в което може би няма нищо лошо. Трябва да се борим с недостатъците на това определение. Не е възможно да изхвърлиш тази история. Така че не е толкова до технологиите, а до хората. Технологиите може да ги има, ама като има такива хора, на които въобще не им пука, какво от това, че има технологии?
Трябва нашето общество да мисли в тази посока, да знае, че това е единственият път, по който може да се развиваме, да стъпим и да бъдем нация. Целия този дигитален свят се опитвам да го преведа на езика на историята, на езика на паметта. Това е смисълът на поколенията, които минават.
Нашето изкуство е мимолетно. Сега вече ги снимаме спектаклите, но навремето никой нищо не е снимал, а и заснет спектакъл не е спектакъл. Един спектакъл диша по различен начин, когато го гледаш, има една особена връзка, цялата тази емоция трябва да бъде запазена. В нас е задължението да припомняме, да разказваме на поколенията за хората, благодарение на които днес сме тук", убеден е Калин Сърменов.
Цялата история и избрани моменти със звездите на Сатирата от Златния фонд на БНР чуйте в звуковия файл.
Снимки: Лора Търколева
