В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство.
Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество и личен път към фотографията. Нейната изложба "100 запечатани във времето" се утвърди като едно от културните събития на годината, разкривайки не само визуалната памет на съвременна България, но и дълбоката емоционална връзка между историята и настоящето.
На въпроса как е избрала фотографията, Теодора разказа за неочаквания си път към това изкуство:
"Започнах с музиката още на четиригодишна възраст. Вдъхновяваха ме различните течения – Романтизъм, Барок, но в един момент родителите ми решиха, че трябва да се занимавам с право. Аз обаче се почувствах несвързана с тази идея. След време, когато ме попитаха какво обичам, аз откровено казах – фотография. Това ме доведе до срещата с моя преподавател, доц. д-р Александър Нишков, който ме подготви."
Теа също така сподели, че да си наследник на такъв човек като Подвързачов е тежест и отговорност, но не определя това наследство като основен фактор за своя успех:
"Не мисля, че заслугата ми е в кръвната линия. Това, което ме движи, е осъзнаването, че има неща, които трябва да направя – за себе си и за изкуството."
Доц. Нишков, един от най-уважаваните преподаватели по фотография у нас, разказа за своя неочакван път към това изкуство.
"Като дете се занимавах с рисуване. Баба ми, която беше художничка, ме изпрати при Дечко Узунов, за да развия таланта си. Но един ден кварталната банда ме извика за футболен мач, опитах се да им кажа, че имам урок по рисуване, но получих следния отговор: "Баба ти е народен художник, тя ще те вкара в художественото училище", изоставих папката и реших, че не искам да нося този кръст."
Търсейки алтернатива, Александър избира фотографията, смятайки я за нещо по-достъпно. "Разбира се, тогава не осъзнавах, че както казваше моят професор, "фотографията е проста, но не за прости хора". С времето тя се превърна в моя начин да изразявам себе си."
Сред неговите най-ярки спомени са годините в киното през 80-те – от "Мера според мера" до "Време разделно". Въпреки успехите на големия екран, фотографията остава неговата най-директна форма на изразяване: "Тя е най-искреният начин да изкажеш това, което чувстваш."
Чуйте разговора в звуковия файл.
